Най-страшната съвременна болест: Проповядване на позитивно мислене

Ако вярваме, че ще станем богати, ще бъдем такива. Ако искаме да имаме красив, богат, успешен, обичащ и следващ ни партньор, ще имаме такъв. Само да помислим, да поискаме и ще имаме… всичко! И какво е необходимо още за това, ще попитате, ако сте със здрав разум? Ами само да го визуализирате и да сте постояннни в позитивното си мислене, ще ви отговори тутакси гуру на ню-ейдж философията. Сериозно ли? Ако наистина сте подвластни на този "позитивен" порив, значи още сте във фазата на т.нар. магическо мислене, според което силата на мисълта ни може да измени хода на събитията. А всъщност, като краен резултат от него, ние губим връзка с реалността, понякога безвъзвратно.

Един от най-влиятелните ни психиатри – проф. Николай Михайлов, още преди няколко години, определи ясно какво представлява новата вълна лектори и техните последователи и какво е това мислене: "Позитивното мислене е метафизика за домакини", а д-р Пламен Димитров, председател на УС на Дружеството на психолозите предупреди, че проповядваваното позитивно мислене е цяла индустрия, целяща "примитивизация и инфантилизация на населението". Факт, и то изключително горчив, защото е просто ореола на съвременния консуматор – той иска да притежава всичко. И рекламата на "всичко" е създадена заради него, за да е позитивен, за да го иска. Мисли пложително, за да не питаш, за да не мислиш, но пък, за да имаш измамно високо самочувствие, и за да бърбориш безспир за чувствата си. Това е илюзията за лесното решение на всяка тревога. Ами не е за разумни хора.

А ако просто мислим, какво ще се случи? Правилна самооценка и възможност да действаме имайки предвид всички условия и собствени възможности. Ако твърдим, че мислим позитивно, значи не мислим. Давайки определение на начина си на мислене, според онова, което ни се иска, вече излизаме извън здравия разум и нахлуваме в тъмната страна на сладникавото позитивно мислене. Там злото не съществува, то е илюзия, и ако медитираме ще го победим- не оспорвам ползите от медитацията, тя има своят смисъл по друг начин. Но внушението, че трябва да сме просто ведри, бодри и вечно ухилени, е наистина инфантилна. Изведнъж се оказва, че имате проблем – какво правите, хилите ли му се?

Като човешки същества ние изпитваме не само тези чувства, но още гняв, болка, и тази сянка трябва да я признаем и да я приемаме. Познавам мнозина, които посещават тренинги, посветени на позитивното мислене и като в транс повтарят как ние, непросветените, не получаваме онова, което искаме, просто защото не сме се научили да мислим позитивно, извинете – магически. Защото тези курсове наистина вкарват повярвалите им в света на магическото мислене.

Илюзията за всемогъществото ни е унаследена от нашето детство, когато все още не различаваме реалността от фантазията. Малкото дете смята, че "искам" и "мога да го направя" е едно и също. За него светът и собственото "Аз" съставляват едно цяло. Детето още не е в състояние да осъзнае, че контролът се намира извън него, в други хора. То е всемогъщо.

Нашето всемогъщество може да стигне дори до това да вярваме, че нашите мисли могат да причинят вреда на други хора. Повярвайте, ако това беше така, да сме се върнали в Райската градина, и сега да съществуват само Адам и Ева – човечеството ще е унищожено и ще се очаква рестарт. Ние не сме богове, за да творим свят, само със силата на своето желание, мили и позитивни, или по-скоро магьосници. Негативните ни мисли не оказват непосредствено влияние върху света, затова пък ни правят по-уязвими и без вяра в себе си. Изпитваме вина все едно сме били способни да причиним болестта или смъртта на този човек. Не, не сме и не можем, но пък вината ще разболее нас.

Само при магическата логика е достатъчно да си представим, да си въобразим към какво се стремим и Вселената ще нареди условията на случването.

Нашите мисли променят нашите действия, бездействията ни променят нас и ни карат да оглупяваме, дори да стигаме до илюзията, че имаме контрол над света. Никой не заслужава да бъде толкова глупав. Колкото и да ни се иска да вярваме, че можем да влияем на всичко и всички, то не се случва.

Ние мислим и така променяме отношението си към обкръжаващите ни и те ни отвръщат с взаимност.  И само чрез действията си можем да окажем влияние на света. Ако искаме да проведем доброжелателен разговор с някого, ние ще го сторим, защото вече поведението ни е друго, в това няма никакво вълшебство. Така популярните тренинги са не просто магическо сборище, те работят на принципа на лотарията – участвайте, не спирайте, но друг ще спечели, обикновено лектора. Ако си губите времето в това да пращате светла енергия, любов и мир към хората около вас, и търпеливо да чакате да ви се върне взаимност, значи е време да започнете да мислите.

Това е ключът – мислете критично, това не е песимистично. В случая позитивно ще рече да си давате ясна сметка къде сте, с кого сте, защо и какво можете да промените, а не да се правите на магьосници.

Мечтите, фантазиите, ни помагат да се скрием от екзистенциалните си страхове, от страха от смъртта, от загубата на близките ни, в този смисъл магическото мислене ни защитава. Но не толкова от другите, то ни крие от нас самите. А това е опасно.

Още Фройд е забелязал, че има хора, които непрестанно се намират в плен на драматични жизнени сценарии. Живеят така, като че ли ги преследва някаква неумолима съдба. За психолозите в това няма никаква черна магия. Тези хора страдат от "невроза на съдбата" – безсъзнателно чувство за вина ги подтиква да се наказват. Безполезно е да ходят на семинари или врачки, за да премахнат заклинанието. Съдбата ще ги преследва докато не осъзнаят какви желания и постъпки им се струват толкова "престъпни", че предизвикват толкова силно безсъзнателно чувство за вина. Потърсете психолог, не си губете време по тренинги за позитивно мислене.

Истинското такова ще означава да имате реалистино отношение към живота и към своите собствени възможности, трезва оценка за всички варианти за развитие на събитията – и добрите, и лошите. Това е позитивно мислене, защото е дейно, защото не блокира здравата ни мисъл, защото не е наивно, и защото вярата е едно, а сляпото подчинение на лековерни принципи и лесни решения, е друго. Трудно е да се откажем от вярването, че можем да имаме всичко, влияейки на събития и хора, и е още по-трудно да признаем, че животът е пълен с неопределеност, понякога проблеми и тревоги, когато е необходимо да вземем решения, да направим избори и да носим отговорност за своите постъпки. Именно това отношение към живота е позитивно. Не е необходимо да бъдем обнадеждавани от хора, които сами не живеят живота, който проповядват, въпреки реалността и въпреки здравия разум.

Галина Чолакова за Tialoto.bg