Генетична програма е отговорна за стареенето

Резултатите от изследване на американски учени разкриват, че механизмът на стареенето представлява генетична или епигенетична програма, а не натрупване на случайни дефекти в ДНК.

Съществуват два типа теории, които обясняват стареенето. Първият предполага, че в живите същества действа механизъм, който определя продължителността на живота. Според втория тип, стареенето е следствие от натрупаните с времето мутации и влошеното функциониране на "ремонтните системи" в клетките. В този случай рискът от смърт би трябвало да се увеличи с напредването на възрастта.

В съответствие с т.нар. закон на Гомперц, рискът от смърт нараства два пъти през всеки осем години от живота след 30-годишна възраст. Биолози изследвали измененията в нивото на смъртност у няколко хиляди голи къртичести плъха на различна възраст.

Оказало се, че за гризачите т.нар. закон на Гомперц не е в сила. След като голите къртичести плъхове достигнат полова зрялост на 6-месечна възраст, за тях ежедневният риск от смърт през целия им живот остава 0,01 процента. Самките са плодовити дори в напреднала възраст. Продължителността на живота на тези гризачи е 15-30 години.

Учените са на мнение, че клетките на голите къртичести плъхове са снабдени с ефикасни системи за ремонт на ДНК, които им позволяват да не натрупват генни дефекти.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс", съобщава БТА.