"Хрътката" Бранд, който откри липсваща от 20 г. картина на Пикасо

Когато полицията се провали в търсенето на безценно откраднато произведение на изкуството, на помощ идва Артър Бранд. Наричат го "Индиана Джоунс на арт света“,  тъй като благодарение на него, много творби, които са смятани за унищожени, отдавна изгубени или които са били откраднати от музеи, са били върнати обратно.

Сред ударите му са бронзова статуя на кон, притежавана от Хитлер, мозайка на 1600 години, струваща близо 10 млн. евро и безброй картини на Реноар, Ван Гог и Салвадор Дали. 

Последният успех на Браун е отдавна открадната творба на Пикасо, която днес струва близо 25 милиона евро.

През 1936 година Пабло Пикасо среща хипнотизиращата Дора Маар – една от любовниците, която оставила най-голям отпечатък в живота на художника. Две години по-късно рисува "Портрет на Дора Маар“, който виси на стената му до деня на смъртта му през 1973 г.

След това картината попада в ръцете на арабски шейх, който преценява, че най-подходящото място за творбата, която по онова време струва около 4 млн. евро, е неговата яхта. Само че на нея се качват крадци, които обират каквото намерят. Със себе си взимат и картината на Пикасо.

Полицията във Франция започва разследване, но удря на камък. Обявяват дори награда, но никой не се появява с картината. Така от 1999 г. насам "Портрет на Дора Маар“ се смята за изгубена. Но това заключение на властите не спира детективския нюх на Артър Бранд.

Преди четири години той дочува, че "картина на Пикасо, открадната от кораб“ се намира някъде в Холандия. По това време обаче той все още не знае за кое от многото откраднати произведения на Пикасо става дума.  Така "Индиана Джоунс на арт света“ се впуска в ново приключение.

След няколко години и множество следи, които не водят никъде, Браун разбира, че картината е именно онова произведение на изкуството, откраднато от яхтата на арабския шейх. Той вече знае, че търси "Портрет на Дора Маар“, който, подобно на съдбата на много картини, "циркулира“ из черния пазар, като заплащане за голямо количество наркотици или уреждане на сметки. За тези почти 20 години, платното е минало през ръцете на поне 10 собственика, а състоянието му най-вероятно е започнало да се влошава.

В началото на март двама представители на богат бизнесмен се свързват с него и му казват, че техният шеф се е сдобил с картината. Той си мислел, че картината на Пикасо е част от легитимна сделка. Да, сделката наистина била валидна, но начина на плащане – не. Бранд знаел, че трябва да се намеси веднага, за да не бъде произведението на изкуството погълнато обратно от подземния свят. Няколко дни по-късно двамата мъже се появяват на вратата с нещо, опаковано в черен плик за боклук. Оказва се "Портрет на Дора Маар“.

"За една вечер я окачих на стената си и имах най-скъпия апартамент в Амстердам“, казва Артър Бранд.

На следващия ден дошъл експертът, който трябвало да прецени дали картината наистина е на Пикасо. Заедно с него бил и бившият детектив от Скотланд Ярд, Дик Елис, който сега е представител на застрахователната компания, в чиито ръце е оставена картината. Самият Елис също е помогнал за откриването на ценни произведения на изкуството, включително "Викът“ на Едуард Мунк, откраднат от Националната галерия в Норвегия през 1994 г.

Оказва се, че картината наистина е на Пикасо. Съдбата й от тук нататък още не е ясна, но със сигурност е в по-добри ръце от тези на престъпниците от черния пазар.

Но как Артър Бранд си печели наименованието Индиана Джоунс на арт света“?

Неговите методи са прости, но изключително успешни. Артър е спокоен и търпелив човек, който преследва набелязаните творби с години и пътува по целия свят, за да ги открие. Често се обажда на престъпниците и им казва, че знае, че имат откраднато произведение на Ван Гог или някой друг художник. Разбира се, те затварят телефона с оправданието, че не знаят за какво говори. Няколко дни по-късно обаче се обаждат отново.

Обясняват, че нямат нищо общо с първата кражба и са получили картината като заплащане, но сега нито могат да я ползват за нещо, нито да я върнат. А страхът от разследване е голям и те са готови да направят каквото и да било, само за да се отърват от нея. Бранд обещава, че ще предаде творбата на полицията, но ще запази анонимността на хората, които са я предали. Така в крайна сметка всички са щастливи.

"Всички казват, че съм като Индиана Джоунс, но аз по-скоро съм като инспектор Жак Клузо, казва Бранд. - Представят ме като най-добрият детектив, който успява да намери "Конете на Хитлер“, но всъщност съм един глупак, който следва винаги грешната следа, преди най-накрая да стигне до щастливата развръзка.“

Бранд си признава, че богаташите често му се смеят, защото пътува по света с автобус. Няма скъпо жилище, нито скъп телефон. Но понякога именно в тези евтини автобуси, той пренася най-скъпите си открития. Веднъж е заснет, докато носи картина на Салвадор Дали, струваща 1,5 милиона евро в зелен градски автобус, който трябвало да го отведе в галерията.

"Парите не ме интересуват. И именно за това мога да накарам всеки да ми се довери. Защото не мога да бъда подкупен“, обяснява Бранд, който работи не само с полицията, но и с престъпници, бивши нацисти и крадци.

Занаята си детективът краде от Майкъл Ван Рижн, който някога е бил отговорен за 90% от кражбите на произведения на изкуството, преди да стане част от полицията и да разкрие тайните на подземния свят.
Името на Бранд нашумява през 2006 г., когато открива страници от 1700-годишното Евангелие от Юда на черния пазар.

Следващият му голям удар са бронзовите скулптури на коне на Джоузеф Торак, които струват близо 3 млн. евро. Наричат ги „Конете на Хитлер“, защото те стояли на стълбите на Райхсканцеларията. Всички смятат, че са унищожени в бомбандиривките над Берлин, но през 2014 г. Бранд гледа документален филм и осъзнава нещо. Конете са преместени малко преди фюрера да се самоубие, което означа, че може и да са оцелели. Отнема му две години да открие бронзовите скулптури измежду редица други произведения на изкуството, скрити в нацистки бункер.

Сега Артър Бранд продължава със своето пътуване по света в търсене на отдавна изгубени творби. Кое от начинанията му ще се увенчае с успех предстои да разберем.