"Нощните вещици" – жените, които плашат до смърт нацистките войници

Те носили прекалено широки униформи, боядисвали устните си с моливи и рисували цветя по иначе остарелите си самолети. Ако ги видиш със собствените си очи, би се изсмял. Но тези смели съветски жени смразявали сърцата на нацистите.

Нарекли ги "Нощните вещици“, но не им трябвало магия, за да се справят с германците.

Всичко започнало, когато на съветските жени им писнало да седят в домовете си и да играят ролята на „подкрепа“ за мъжете, които се биели във Втората световна война. Много от тях искали също да са част от действието, да помагат на страната си да извоюва победа. За това започнали да пращат писма на майор Мария Раскова, пилот в Съветските въздушни сили.

Тя взела желанието им присърце и се обърнала с молба към Сталин – да създаде изцяло женски въздушен полк. Той се съгласил и на 8 октомври 1941 година било дадено началото на 588-ми нощен бомбардировъчен полк.

Близо 400 жени на възраст от 17 до 26 години се появили пред майор Мария Раскова, готови да бъдат обучени в тайните на пилотирането. Те получили мъжки униформи, които са им толкова големи, че трябва да тъпчат ботушите си с парцали, за да не падат от краката им. А самолетите им дори не са пригодени за борба – те нямат радар, нито радио. Нямат парашути или уреди за стрелба, само линия, карта, компас и молив. А машините са толкова малки, че събират само два снаряда.

Но въпреки това, до края на войната, "Нощните вещици“ изпълняват успешно 23 000 мисии, пускайки над 3000 тона бомби и 26 000 запалителни снаряда.

Самолетите им нямали никаква защита, били направени от шперплат, а вечер в тях ставало толкова студено, че пилотите им били застрашени от измръзване. В тежките съветски зими дори докосването на замръзналия самолет можело да ти коства кожата на ръката. Освен това машините били толкова бавни, че се движели наполовина на скоростта на падащ парашутист.

Но тези недостатъци всъщност се превърнали в предимство за жените пилоти. Прякорът на полка Nachthexen или "Нощни вещици“ им бил даден от германците, защото техниката им на летене напомняла на метла. Освен това те били като призраци – нацистките радари не можели да засекат малките самолети. А единственият сигнал за тяхното приближаване бил звукът от шперплата.

Вещиците винаги летели в група от три самолета. Първите два примамвали вниманието на германците и отклонявали огъня от третата мишина. След това процедурата се повтаряла, докато всички самолети не спуснели и двете си бомби изпод крилата си.

През тези четири години германците се страхували дори да запалят цигара през нощта, за да не бъдат забелязани от обикалящите Вещици. 588-ми полк дочули за прякора си, но вместо с обида, те го приели с гордост.

Но страхът на нацистката армия не спрял до там. Те били толкова уплашени от уменията на жените, че разпространили слухове, които твърдели, че съветските учени са изобретили лекарство, което давало на пилотите котешко нощно виждане. А всеки германец, който успявал да свали самолет на Нощна вещица, светкавично получавал медал. Във войната загиват 32 жени.

Въпреки добрите резултати, мъжете в армията не харесвали факта, че "малки момиченца“ се борят на фронтовата линия. Това, според тях, била категорично „мъжка работа“. Но полка на майор Мария Раскова е най-награждаваната бойна единица, съставена от жени в съветските военновъздушни сили, а 23 от тях са удостоени със званието "Герой на Съветския съюз“.  За жалост самата Раскова е една от загиналите на фронтовата линия.

Само няколко месеца след края на войната полкът с нарисувани цветя по самолетите бил разпуснат.

Нощните вещици така и не участвали в парада по случай победата в Москва. А причината? Самолетите им били... прекалено бавни.