Преди 120 г. – трима мъже изчезват "без следа" в Шотландия. Защо?

Елън Мор е малък, отдалечен остров от Шотландския архипелаг. На скалистия му бряг се издига бял фар. Преди близо век това място на край света се превръща в сцена на една от най-странните мистерии в света.

На 16 декември 1900 година един малък кораб пътува към Елън Мор. На острова няма обитатели освен първите четирима човека, които са го заселили – пазителите на фара. Всеки от тях се прибира в дома си веднъж на две седмици благодарение на лодката, която им носи храна и различни стоки. Този път от почивката си се връщал Джоузеф Мур. Още когато наближил, забелязал, че фарът, който трябвало да пази корабите от острите скали, не свети.

А когато пристигнал на пристанището в подножието на фара нямало кой да го посрещне. Капитанът Джеймс Харви надул клаксона си, за да привлече вниманието на обитателите. Но отново никой не се появил.

Джоузеф Мур слязъл от кораба на скалистия бряг. Докато се изкачвал към фара, стомахът му бил свит от лошо предчувствие. Входната врата била отключена. Храната в кухнята – още топла. Чиниите с вечерята на мъжете били наполовина изядени. Столовете – избутани настрани, сякаш някой е скочил и е излетял бързо от стаята.

Палтата им стоели на закачалката, въпреки че времето навън било изключително студено. И за да сложи черешката на върха на тортата на мистиката – часовникът бил спрял няколко минути преди появата на Мур.

Тръпки побили мъжа, който се върнал панически обратно при кораба и разказал на капитан Харви какво е видял. Моряците веднага започнали да претърсват малкия остров. Ала следа от тримата му колеги нямало.

Мур се върнал обратно към задълженията си – да пали фара, за да не се разбият корабите в скалите на острова. А капитан Харви се върнал на най-близкия по-голям остров и влязъл в първата телеграфна станция. "Нещо ужасно се случи на Елън Мор“, написал той. И така започнало разследването.

Никой не можел да си обясни как не един, а трима човека, които познавали добре морето и острова изчезнали просто така.

Когато хората разказват нещо мистериозно, те често използват термина "изчезнал без следа“. Но то често е лъжа. Всеки един случай има достатъчно следи, които водят тук и там. Ала тримата мъже наистина изчезнали без да оставят следа. Просто ги нямало.

Търсенето им на брега и в морето продължило с дни. Ала те така и не били открити. И до днес – век по-късно, никой не може да каже, какво се е случило с тях.

Мистерията била мащабно отразена във вестниците. Вдъхновила и фолклора на хората – написали се песни, поеми, разкази, а в по-късните години дори филми и документални поредици. Версиите за съдбата на мъжете били безкрайни. Едни предполагали, че те просто полудели и се самоубили, други – че огромна вълна ги е погълнала и запратила в дълбините на морето, трети били убедени, че до такава степен им писнало от острова, че си тръгнали с друг кораб.

Съществуват и такива, които са доста по-интересни за хората, вярващи в свръхестественото – феи, които са ги отвлекли. Или извънземни... или призраци, или раса малки хора.

Едно от множеството проведени разследвания достигнало до факти, които дълго време лишили детективите от сън. В дневника, който те откриват, Томас Маршал, един от изчезналите мъже, пише, че на 12 декември станал свидетел на ветрове, каквито не бил виждал никога през живота си. Също така, че неговите двама колеги били необичайно тихи, а единият от тях, който бил познат като изключително твърд човек, постоянно плачел. На 13 декември бурята продължила, а мъжете започнали да се молят, въпреки че били в изключително безопасен, току-що построен фар.

Последният запис в дневника на 15 декември гласи: "Бурята приключи. Морето е спокойно. Бог бди над всички ни“.

Истината обаче била, че времето на 12,13 и 14 декември било всъщност... спокойно. Буря никога не е имало. А някои хора още твърдят, че задуха ли вятър на острова, се чува шепот и някой вика имената на изчезналите мъже.

Каквото и да е станало, единственото, което е сигурно е, че това е поредната мистерия на морските дълбини, която никога няма да бъде разгадана.