Католическата църква и войната й... с котките

Котките днес са просто домашни любимци, но векове по-рано отношението към тях е било много по-различно. За древните египтяни те били свещени – превъплъщения на богинята Бастет. Дори изображение на котка ги карало да подвият опашка. Така, през 525 г. пр. Хр, персите спечелили битката при град Пелузий. Хитреците украсили своите щитове с изображения на котки, за да може египетската войска да се откаже да стреля по тях.

17 столетия по-късно народите в други части на света имали далеч по-различна представа за котките. Според папа Григорий IX в малките животинки бил вселен самият дух на Сатаната. Тогава се появило и поверието, че черните котки носят нещастие, не само в Европа, но и по цял свят.

Всичко започнало с Испанската инквизиция и мъжете, които търсили вещици, които да изгорят на клада. Папският инквизитор Конрад вон Марбург също имал свои виждания за котките, в които убедил и Понтифа.

Марбург вярвал, че по време на "черните литургии“, докато хората се молели, статуята на котка оживявала и започвала да се разхожда между редиците. Всеки трябвало да я целуне, а след това започвали масови оргии в мрака. Когато свещите отново светнели, в ъгъла на стаята се появявал мъж – горната част на тялото му била искрящо бяла, а долната – покрита с черна котешка козина.

Марбург не си измислил сам тази история, а хората, които измъчвал със средновековните си уреди за изтезание. Някак, успява да убеди и папата в думите си. Така, малките котки се превръщат в пратеници на Луцифер.

И така, през 1233-34 година, католическата църква и всички, верни на нея, което значело почти цяла Западна Европа, започнали да избиват котките. Естествено, не само животинките минавали под ножа, но и техните собственици.

Хиляди били обвинени във вещерство и почитане на дявола. След това били измъчвани и убити.
Според историците това масово избиване на котки довело повече зло, а именно – чумата. Тя не просто ударила Европа през 1300 година, но се подвизавала на континента доста по-дълго време, преди хората да започнат масово да умират.

Още тогава, хората били наведени на мисълта, че смъртта на котките може би е в основата на разпространението на болестта. Но далеч от научните факти, те не обвинили щастливите мишки, които се разхождали необезпокоявано, а... Сатаната.

Със смъртта на папа Григорий IX, убийствата на котки намаляват. Но католическата църква не забравя лошите дела на котките.

През 14-ти век започнала нова гонитба. Според църквата котките били спътници на вещиците. Папата, освен, че заръчал четирикраките да бъдат убити, но и ги отлъчил официално. Акт, който сигурно е бил трагедия за котките, които искали да си вземат причастие...

Мъркащите създания запазили своята лоша репутация и по време на Елизабетинската епоха, когато по време на коронацията на кралицата било изгорено огромно чучело на котка.

Днес Ватикана все още не оставила котките на спокойствие. Но този път причината е повече хуманитарна, отколкото суеверна.

Според данните, средствата, отделяни за домашни любимци се нареждат на пето място, след дрехите, храната, козметиката и медицината. Точно поради тази причина папа Франциск призовава хората да купуват по-малко животни и да даряват повече пари за благотворителност.