Животът в разпадащия се, но някога велик Атомен град

"Мецамор“ е наричана най-опасната ядрена електроцентрала в света, заради силно сеизмичното място на което се намира. То е само на 35 километра от столицата на Армения и е построена през 70-те, почти по същото време, когато е издигната и "Чернобил“.

Ядреният реактор на "Мецамор" произвеждал електричество за Съветския съюз, който по онова време имал амбицията, да произвежда 60% от енергията си чрез атомни централи до 2000 година. Но през 1988 година всичко се променило. Силно земетресение удря Армения и убива близо 25 хил. души.

Централата била затворена, а работниците се върнали по родните си места в Русия, Украйна и Полша.
30 години по-късно, "Мецамор“ и бъдещето й разединяват арменците. Един от реакторите й отново започва да работи през 1995 година и произвежда 40% от електричеството на Армения. Критиците й твърдят, че той е прекалено уязвим от земетресения. Поддръжниците, сред които и правителството, пък са на мнение, че централата е безопасна, защото е построена върху стабилен базалтов блок, а и предстоят още модификации.

И докато експертите спорят, животът на онези, живеещи в града Мецамор и работещи в централата, продължава. Този тип градове, така наречените "атомград" били построени за да ги обитават квалифицираните работници от СССР и близките държави.

Мецамор бил изграден за 36 хил. жители, с изкуствено езеро, спортни съоръжения и културен център. В добрите години на електроцентралата, магазините в атомния град били най-добре заредените в страната. Слуховете за качеството на маслото достигнали дори и до Ереван.

Но когато земетресението удря Армения, Мецамор още не е напълно готов – езерото е празно, някои от сградите са още в строеж. Съветския съюз затваря централата, а онези, които няма къде да се върнат, остават в един полупразен град, с малко възможности за работа.

Броят на населението в Мецамор обаче постоянно се менял. Близо 450 бежанци от Азарбайджан пристигнали в атомния град, бягайки от конфликта в страната си. Те били настанени в свободните жилища. Някои сами построяват къщите си и сега населяват мястото, където е трябвало да бъде издигнат третият жилищен квартал на Мецамор.

Затварянето на централата доведе до криза в Армения, която бе принудена да въведе режим на тока. За това през 1993 година започва проект за възобновяване на двата блока. Те все още трябва да претърпят ремонт, но според експертите са първите и най-стари блокове, които са издържали "тестът Фукушима".

Днес близо 10 хил. души живеят в Мецамор, мого от тях – деца. В жилищата, само на пет километра от охладителните кули, хората балансират страховете си между това да останат без ток и заплахата от авария в централата. Дните на режим на тока са белязали спомените на арменците, че те не могат да си представят живота без ядрените реактори. Между 1991 и 1994 г., страната изпада в такава енергийна криза, че изобщо няма електричество.

Мецамор е град, който се нуждае от ремонт – покривите на сградите са протекли, пейките всъщност са сглобени от стари радиатори, тъй като градът е без отопление и от тях няма друга полза. Спортната зала, за разлика от много места в населеното място, е оживена с деца, които играят всекидневно футбол под течащият покрив.

Жителите на Мецамор са разделени – онези, които работят в централата са позитивно настроени за бъдещето, а останалите са ядосани на арменското правителство и икономическото положение на страната.

Някои все още изпитват носталгия за привилегиите, които са имали в някогашния атомен град. За тях, Мецамор е безопасно място. Истински дом. Хората дори оставят ключовете за домовете си на съседите. По времето на Съветския съюз е било чест да бъдеш избран да работиш в централата, днес, част от тази гордост все още се намира у по-старото население.

Наемите за един месец са ниски – между 30 и 60 долара за 95 кв/м. Хората не стоят там против волята си – задържа ги сплотената общност.