Очевидецът Бреус: Видях разрушения реактор на "Чернобил" с очите си

Часове след избухването на "Чернобил" Алексей Бреус влиза в контролната зала на реактор 4. Като член на екипа на ядрената електроцентрала от 1982 година, той станал свидетел на последствията, които инцидентът предизвикал на сутринта на 26 април 1986 година.

Кое е истина и кое лъжа от едноименния сериал, който плени сърцата на толкова много зрители? Украинецът е един от малкото, които може да отговори на този въпрос...

"Не вярвах, че ще ни повикат там. Реакторът беше толкова повреден, че нямаше какво да направим", казва Бреус пред BBC. Начинът, по който сериала показва първите часове след избухването на "Чернобил" е достоверен, по думите на Алексей. Но има и някои детайли, които са измислица.

"Катастрофата бе изобразена по един мощен начин, като глобален проблем, който поглъща огромен брой хора. Настроенията, емоциите, както на персонала, така и на властите, бяха изобразени съвсем реалистично. Но някои технологични аспекти имат несъответствия, които не са лъжи, а просто фикция", обяснява Бреус.

Той не е съгласен и с начина, по който са изобразени неговите колеги. "Сякаш бяха злодеи, каквито не са", категоричен е той. Съгласен е, че Дятлов е плашел работниците в електроцентралата, създавал е напреженеие, но "винаги е бил пълен професионалист".

Алексей не може да оспори обаче, че начинът, по който е изобразено влиянието на радиацията върху хората, е бил реалистично предаден. След експлозията той лично разговаря с Акимов и Топтунов, които се появяват в сериала "Чернобил".

"Те не изглеждаха добре. Личеше си, че са болни. Бяха много бледи, а Топтунов направо беше станал бял". Двамата умират две седмици по-късно в болница в Москва. Много от колегите на Бреус също са там.

"Тези, които имаха светло-червен отенък на кожата също умряха", казва той. Когато приключва смяната си, кожата му е кафеникава, сякаш има тен, но местата, които не са били покрити с дрехи - лице, ръце, врат, са почервенели.

Василий Игнатенко е един от първите пожарникари, които отиват да гасят огъня в "Чернобил". Той и колегите му от Припят не знаят нищо за радиацията и умират на 13 май от лъчева болест. Тази част от сериала е до някъде вярна. 

"Видях колко повреден е реактора, но нито огън, нито пушек излизаше от там", казва Бреус. Пожарникарите обаче продължават да заливат мястото с вода, ала тя навярно се е изпарила преди да достигне реактора. Друг достоверен, но не напълно момент, е саможертвата на тримата мъже - по думите на Алексей, лицата им не били напълно покрити, за да могат да си говорят. Награда така и не им е предлагана, а и никой не е ръкопляскал, след като са излезли на повърхността - все пак това била работата им. Миньорите, които трябвало да изкопаят тунел под реактора пък наистина се съблекли, но не напълно, както е показано в сериала. Според Бреус, тяхната роля дори не била толкова важна за спасяването на Европа.

Бреус твърди, че сериалът е показал добре това, което винаги е било проблем на СССР - ненужната тайнственост в моменти на криза. Но не отрича, че има и някой стереотипи, като големи чаши водка и КГБ, което дебне отвсякъде. Ала той е щастлив, че сериалът е предизвикал такъв голям интерес, тъй като човечеството трябва да се учи от грешките си.