Синовете на шейх Султан бин Мухамад – отгледани в лукс, убити от дрогата

Миналата седмица шейх Султан бин Мухамад Ал Касими трябваше да празнува своя 80-ти рожден ден. Ала вместо това обяви, че 39-годишният му син шейх Халид бин Султан Ал Касими е починал и се зае бързо да организира погребението му.

Със сведена глава и затворени очи,  емирът на Шарджа изпрати единственият си наследник заедно с още 20 хил. души. Но с това трагичната история далеч не приключва, защото Султан бин Мухамад ще трябва да преживее общественото внимание, които мрачните тайни, събудени от разследването на Скотланд Ярд, ще привлекат.

Халид Ал Касим е роден в семейство, което очевидно има предимство в живота. Въпреки че учи за архитект, той решава да пренебрегне волята на родителите си и да създаде собствена модна марка  - „Касими“. От 2008 г. насам, тя придобива голяма популярност – в 50 магазина по целия свят, мъжки бермуди струват 215 долара, а блуза – 265 долара. След време семейството свиква с избора му на кариера, но това, което трудно ще приеме, е разкритията около личния му живот.

39-годишният шейх бил намерен мъртъв в апартамента си в Лондон. Разследването намира наркотици клас А около тялото, а по-късно разкриват, че часове преди смъртта на Халид Ал Касим, в апартамента се е провела оргия.

Наследникът на Султан бин Мухамад Ал Касими обичал да купонясва, да се обгражда с красиви жени и проститутки и да използва наркотици. Полицията обаче третира смъртта му като „необяснима“. По време на аутопсията е проведен и токсикологичен анализ, резултатите от който може да се появят и след два месеца.

Но за Мухамад Ал Касими, начинът по който британците ще разкрият какво се е случило с Халид Ал Касим, е ужасяващо познат.

Преди 20 години, той преживява с първородния си син, който също умира във Великобритания, в семейното имение в Съсекс. Тогава, 24-годишният Мохамед е изгубил пътя си – той няма реална роля нито в Близкия Изток, нито в Обединеното Кралство. Единствените му занимания са да пие бира в местен пъб, въпреки религията си, или да бяга от охраната си вечер, за да посещава дома на своя съседка.

Той бил най-големият син на емира на Шарджа, но нямало да наследи престола, тъй като родителите му били разведени. Тези, които го познават, го описват като „самотен младеж, който се къпе в привилегии, но няма амбиция в живота“. Бил тъжен, често гледал снимки на семейството си или карал колело из двора на скъпото имение, което баща му купил, за да могат синовете му да получат образование във Великобритания.

Но колкото повече растял, толкова по-тъжен ставал Мохамед. И намерил спасение в живота на плейбой. Баща му многократно го изпраща в различни университети, прави всичко по силите си за да му намери работа, но не успява. Когато се провалил на изпитите за прием в университета в Аризона, Мохамед започвал да взима наркотици.

Тогава  Султан бин Мухамад положил огромни усилия да спаси сина си от вредния навик. Младежът бил приет в клиника във Великобритания през 1995 година. Когато я напуснал, полицията вървяла по петите му, за да са сигурни, че той няма да се върне към отровата. Ала четири години по-късно, след екскурзия със семейството си, Мохамед се връща в стаята си, заключва вратата след себе си и повече не излиза. Умира от свръхдоза хероин.

Разбира се, историята на Халид Ал Касими е малко по-различна – той учи в престижно училище в Кент, знае с какво иска да се занимава. И все пак в интервюта често признава, че не знае къде принадлежи.

"Винаги съм се чувствал аутсайдер, където и да съм", споделя той веднъж. Екипът му твърди, че бил трудолюбив човек, винаги се държал с респект към хората, които работят за него. И не само – стотици жени търчали подире му заради дебелата банкова сметка, но и към тях се отнасял с уважение. Всички знаели обаче едно – че трябва да стоят далеч от него по време на партитата му. Тогава той се превръщал в друг човек.

Халид Ал Касими, като всеки друг младеж, на който не му се налага да живее с ограниченията на Обединените арабски емирства, се възползвал напълно от свободата, която имал в Лондон. И това свършило трагично.