Краткият и трагичен живот на съветския Ту-144, с прякор Конкордски

Когато съветският конкурент на Конкорд се появява на авиошоуто в Париж през 1971 г., всички остават впечатлени. В състезанието за създаване на свръхзвуков пътнически самолет Русия излиза едни гърди напред пред САЩ. Тогавашният френски президент Жорж Помпиду го нарича „красива машина“. Дори създателите на Конкорд са категорични, че руската версия е по-тиха и чиста.

Така съветският Туполев Ту-144 си печели прякора Конкордски. Той бил доста по екзотичен и мистериозен от своя предшественик и се появил в най-подходящото време – в същата година СССР успява да прати първата си сонда на Марс и да изстреля първата си космическа станция. Те се намирали в перфектната позиция да победят САЩ в надпреварата за свръхзвуковия самолет. Но подобно на много други случаи в руската история, съвкупност от недостатъци и лош късмет превръща Конкордски в един от най-големите провали на гражданската авиация.

Въпреки че Конкорд е самолетът, който си печели място в историята, Ту-144 го побеждава във въздуха два пъти – при първия си полет на 31 декември 1968 година (Конкорд излита два месеца по-късно) и когато постига първият си свръхзвуков полет през юни 1969 г., изпреварвайки конкурента с цели 4 месеца.

Това не били малки победи, макар че американците били извън състезанието, тъй като  Конгресът отменя финансирането за подобна програма на Боинг през 1971 година.

Всички усилия били положени да се засенчи Конкорд.

„Развитието започна в разгара на съперничеството между две политически системи,  казва Илия Гринберг, експерт по съветска авиация пред CNN. - Очакванията били високи. Целият Съветски съюз бил горд с Ту-144 и всички граждани знаели, че е по-добър от Конкорд. А и беше толкова красив!“

И двата самолета били доста напреднали за времето си, а приликата между тях години наред подклаждала историите за шпиони. Но по думите на Гринберг, дизайнът на Туполев не е в резултат на шпионаж.

„Въпреки че имат подобен вид, двата самолета са много различни и с различни аспекти. Външната прилика се базира на функционални параметри и необходими критерии. Разбира се, някои линии може и да са взаимствани от конкурента“, обяснява той.

Конкордски бил по-голям и по-бърз от Конкорд. Имал си и своите „канарчета“ - малки крила, точно зад пилотската кабина, които осигурявали допълнително повдигане и по-голям контрол при ниски скорости.

След като приковава погледите на авиошоуто в Париж през 1971 година, Конкордски го прави отново през 1973 г. Но този път не с триумф, а с трагедия.

Съперниците отново били в битка – Конкорд завършва демонстрацията си първи, без да направи и минимална грешка. Пилотите на Туполев обаче са подготвили още по-дръзка програма с много обрати, които се оказват фатални.

По време на смелият полет машината се чупи и разбива, убивайки шестимата души екипаж и осем обикновени граждани на земята.

Според една теория на конспирацията, Конкордски се разбива, защото рязко се опитва да избегне сблъсък с френския самолет Мираж, който искал да му направи снимка. Гринберг бързо опровергава това твърдение: „Мираж нямаше нищо общо с катастрофата. Той бе използван, за да се отклони вниманието от истинската причина, а именно – драстичните маневри на Ту-144, които надхвърлиха допустимите граници.“

Кадри на последните минути на Конкордски във въздуха показват, че руснаците искали да покажат, че техният самолет е доста „по-секси от консервативния Конкорд“. В последните минути се вижда, как Туполев лети с носа към земята, навярно в опит да се запалят отказалите му двигатели. Крилата не издържат на толкова много напрежение и се откъсват.

Това било началото на края за Ту-144.

Съветската програма за свръхзвуков самолет била отложена с 4 години след катастрофата, позволявайки на Конкорд да излезе на пазара първи. Но инцидентът не накарал властите да решат, че самолетът имал нужда от още тестване.

„Политически приоритет било Запада да се задмине, независимо от всичко, и това очевидно изиграва лоша шега на Ту-144, тъй като инженерите предпочетоха да бързат, вместо да обърнат повече внимание на машината си“, заявява Гринберг.

Когато най-накрая качва пътници през 1977 година, Ту-144 се оказва тесен, лесно чуплив и непоносимо шумен, тъй като за разлика от Конкорд, той можел да поддържа свръхзвукова скорост с технология, използвана само от военните самолети.

„Полетът с Ту-144 не беше за онези с чувствителен слух“, пише Джонатан Гланси в книгата си „Конкорд“.

Аерофлотът използва машината за двучасовия си полет от Москва до Алмати всяка седмица. Но още в самото начало, бордът му бил наполовина празен, а по-късно, самолетът превозвал повече товари и поща, отколкото пътници. След шест месеца, линията била закрита.

Ту-144 има кратък живот във въздуха. Изпълнява само 55 полета, през които често се включват аларми, които не могат да бъдат изключени, налягането в кабината намалява или двигателите отказват.

Повечето аварии се случват във въздуха, по време на полет. А на борда, заради шума, пътниците можели да общуват само с писмени бележки.

Проблемите с машината били толкова много, че към края на краткия си живот, той трябвало да излита само след обстоен преглед на създателя си – Алексей Туполев.

На 23 май 1978 година се случва поредния фатален инцидент. Ту-144 се запалва. По време на аварийното кацане, двама от бордовите инженери са убити. Конкордски губи правото да превозва пътници, но неговият край се крие другаде – той официално губи и интереса и финансирането си от държавата. Без достатъчно пари, производството на самолетите спира.

Само 17 машини, включително и прототипите, са излезли от завода. Когато през 1984 година всичко за Ту-144 приключва, повечето от тях са нарязани за скрап.

Но през 1999 година, Конкордски се съживява за последен път благодарение на НАСА, която подписва тригодишна сделка с Русия за проучване на свръхзвуковите полети. В тестовете експертите използват последния Ту-144, който някога е бил построен. Той прекарал едва 82 часа във въздуха.

Туполев дълго време мислил дали да не започне работа по Ту-244, но се отказал. Самият Конкорд полетял за последно през 2003 година. Той бил изоставен заради фаталния инцидент, убил 113 души край Париж, недалеч от мястото, където пада и Конкордски.