Arbeit macht frei – лагерите на нацистите преди газовите камери

Arbeit macht frei.

Всеки ден изпратените в лагерите на смъртта виждали тези думи. "Работата те освобождава“, гласели те. Издигали се над главите на милиони затворници в Аушвиц, Дехау, Захсенхаузен и Бухенвалд. Но били едно фалшиво обещание, което целяло да омиротвори лагерниците и да им вдъхне надежда, че има път обратно към нормалния свят. Но нямало. Те работили, но работили до смърт.

Макар концентрационните лагери на нацистите да са запомнени като места за масови убийства, те всъщност не започнали като такива. Първоначалната им идея била да са трудови лагери за роби.

Поне на хартия, идеологията на нацистката партия била идеология на труда. Когато правителството на Хитлер взело властта през 1933 година, то го направило с обещанието да подобри живота на германците и да засили икономиката на страната, дълбоко засегната от Първата световна война.

В Mein Kampf Хитлер пише, че войната не е загубена на бойното поле, а заради предателските сделки на марксисти, евреи и други "лоши герои“. Фюрерът обещава, че с премахването на тези хора и взимането на властта от ръцете им, Германия ще просперира.

За повечето германци обещанието е опияняващо. След като взима властта през 1933 година, Хитлер обявява бойкот на всички еврейски бизнеси. Шест дни по-късно иска оставката на всички евреи на държавна служба и юридическия сектор.

До юли всички те останали без германско гражданство, били приети нови закони, които държали евреите и техните бизнеси далеч от пазара, а миграцията им била силно ограничена.

Следващата стъпка била създаването на СС.

Много германци виждали просперитет в държавата си – имало по-малко безработица, застоялите бизнеси се отваряли към иновациите. Но за всички било ясно, че този успех е илюзия. Възможностите на етническите германци произлизали от премахването на така нареченото „старо население“.

СС контролирало всички бизнеси. Никой нямал право да се справя сам, да просперира сам. Ако някоя компания се провалила, СС използвала средства от друга, по-успешна, за да й помогне да си стъпи на краката.

"Красотата е в работата“.

Новата идеология на Германия можела да се види навсякъде – в изобретяването на „народната кола“ Volkswagen, в организирането на Олимпийските игри в Берлин, в строежа на аутобана, в издигането на нови сгради за правителството в столицата и стадион в Нюрнберг.

Всичко се строяло с камък и желязо. Но и зад това имало скрит замисъл – така се оправдал масовият добив на метали и стомана, които щели да бъдат нужди за самолети, танкове и муниции за бъдещите бойни действия. Хитлер искал да завладее Европа, а нацисткият елит да я управлява.

Химлер знаел, че е нужна социално-икономическа подготовка да постигнат германците великите си цели. "Ако не напълним лагерите си с роби, няма да имаме пари след дългите години на война“, казва той.

Така, на 20 декември 1938 година, е създаден закон, който въвежда задължителен труд за всички безработни германски и австрийски евреи, тъй като правителството нямало да подкрепя здрави и трудоспособни евреи с публични средства, без да получи нещо в замяна. Тоест, ако си евреин и си беден, правителството имало право да те накара да направиш каквото си поиска.

Преди газовите камери лагерите са били фабрики за стоки и оръжия.

След време всички лагери получават газови камери, но дори и преди тяхното изграждане, местата били също толкова ужасяващи. В Маутхаузен затворниците работели от сутрин до вечер, без почивка, без храна. Те трябвало да носят тежки камъни по стълбище, носещо името „Стълбите на смъртта“. Този, който успеел да стигне върха, бил връщан обратно в подножието му, за да вземе нов камък и отново да качи 186-те стълби. А когато силите напуснели някой от затворниците, той падал, повличайки всички хора зад себе си.

Някои имали късмет и 10% повече шанс да оцелеят. Наричали ги Капо от италианската дума за глава. Те имали малко по-добра храна, собствена стая и дрехи, а в замяна вършели работата на войниците на СС.

"Роби, които да изградят нашите градове, села, стопанства“

В някои лагери трудът бил "по-цивилизован“. Група от млади жени в Аушвиц например били служителки в студио, което шиело роклите на съпругите на войниците от СС. Много етнически германци живеели около лагерите и вдъхвали живот на мечтата на Химлер – елитът да бъде обслужван от група роби. Евреите били наемани като детегледачки, градинари и прислужници.

Много компании също се възползвали от безплатния робски труд. Компанията за електроника Simens почти останала без служители, когато през 1940 г. прибягнала към услугите на еверите в лагерите. До 1945 година за тях работили близо 80 хил. затворници. Големите автомобилни компании също използвали роби за да правят части за автомобили, танкове и мотоциклети. Близо 4000 души умират в газовите камери, след като от Mercedes-Benz разбират, че тяхната връзка с нацистите ще бъде разкрита от Съюзниците. Те пращат всички роби, които работят за тях, на сигурна смърт, за да не проговорят пред врага.  Kodak използват 250 затворника в завода си в Берлин.

Но когато влаковете с хора започнали да прииждат в лагерите, а някои от тях били възрастни, болни или негодни за работа - те се превърнали напълно в лагерите на смъртта. Милиони са убити, тъй като не могат да дадат своя принос за нацистката мечта. И дори всички да виждали Arbeit macht frei всеки ден да се издига над тях, никой не си тръгнал от там свободен... още повече жив.