Били ли са асистентите на Леонардо да Винчи и негови любовници?

500 години след смъртта на Леонардо да Винчи ние знаем много за интересите му по ботаника и човешка анатомия, за летателните апарати и военните машини, за таланта му като художник. Но какво знаем за човека зад изкуството? За неговите страсти и... любов?

След себе си Леонардо не оставя нищо, което може да бъде прието като личен дневник. Неговите интереси са били главно във външния, отколкото вътрешния му свят. Но писатели, като Джорджо Вазари, до психоаналитиците като Зигмунд Фройд, са претърсвали многократно записките на Леонардо, за да намерят доказателства за чувствата на гения.

Целият свят празнува 500-та годишнина с изложби, които показват таланта на артиста като художник, изобретател, учен, но композиторът Алекс Милс и либретистът Брайън Мълин решават да се фокусират върху връзката на Леонардо с двамата му асистенти.

Да Винчи наричал Джан Джакомо Капроти Salaí, което означавало "малък дявол“. Джан бил бедно момче, което влязло в ателието на Леонардо, когато било едва на 10 години през 1490 г. Майсторът по това време е в своите късни 30. Той веднага създал впечатлението на дете, което прави много бели. Мълин открива, че Salaí често крадял както от Да Винчи, така и от гостите му и се хранел повече, отколкото геният приемал за възпитано.

"Той бил малко момче от работническата класа, което било трудно за контролиране, но остава с Леонардо цели 25 години“, обяснява Мълин. 

Франческо Мелзи се появява в живота на Леонардо през 1505 година. За разлика от "малкия дявол“, той идвал от благородно семейство и започнал да работи в ателието като секретар. Скоро той станал изключително близък с Да Винчи. Връзка, която Милс и Мълин сравняват с тази между баща и син.

В своите записки Леонардо отбелязва, че „Мелзи е много по-различен от Salaí в социалното си положение и поведение“. За него нямало закачливи имена. Геният се обръщал уважителното Мастър Франческо.

Когато Леонардо заминава за Франция, двамата му асистенти тръгват с него. По-късно Джан се връща в Милано, без почти нищо от майстора. Франческо обаче остава с господаря си до смъртния му одър и наследява част от записките и картините му. Милс и Мълин предполагат, че между двете момчета имало драма и завист. 

Леонардо оставя своята интелектуална собственост на Мелзи, тъй като е сигурен, че той ще я защити и няма да се възползва от нея. Той почти няма доверие на Джан, а съмненията му в него се оправдават. „Дяволчето“ някак се сдобива с повече картини на майстора, което означава, че то или е откраднало няколко платна или ги е фалшифицирало. Момчето, с репутация на измамник, умира малко по-късно в дуел с арбалет.

Както Франческо, така и Джан били изключително красиви. Salaí дори бил модел за някои от картините на Леонардо. Но според Милс и Мълин, връзката между „дяволчето“ и майстора била много по-сложна от тази между учител и асистент.

"Леонардо рисувал Джан толкова много, че не е трудно да се каже, че той е бил негова муза. Всички знаели, че Salaí е негов компаньон. Леонардо му купувал скъпи дрехи, пътували заедно, всички говорили колко е красив “, обяснява Милс.

Въпросът за сексуалността на Да Винчи съществува от векове. Още през 1560 г. Джовани Паоло Ломацо пише въображаем диалог между майстора и гръцкия скулптор Фидий.

„Играете ли със Salaí „задната игра“, която вие флорентинците обичате толкова много“, пита Фидий, а Леонардо отговаря утвърдително. През 1910 г. Зигмунд Фройд спекулира, че макар и Да Винчи да се обгражда само с красиви мъже, неговата хомосексуалност е по-скоро  латентна.

Наскоро авторът Уолтър Айзъксън също публикува биография за художника. В нея той описва Леонардо като "нелегитимен, гей, вегетарианец, левичар, лесно разсеян и понякога еретичен.“

И макар геният на Леонардо да е изпреварил времето си в много аспекти, то връзките му с момчетата си били точно на мястото.

"Подобни отношения между по-възрастни мъже и техните асистенти тийнейджъри били обичайни за онези времена“, казва Мълин. Гей връзките били толкова популярни във Флоренция, че терминът Florenzer се превърнал в германския жаргон за еднополови връзки.