Ще бъде ли разгадана някога мистерията на Торинската плащаница?

Докато се разхожда по улиците на Ватикана в Рим, 24-годишната Емануела Маринели съзира „красивото лице на Исус“ нарисувано върху сувенир, който стоял на витрината на магазин, обграден от всякакви други предмети с лицето на папата.

"Беше черно-бяло изображение на Исус със затворени очи – страдащи, но ведри“, разказва Маринели пред CNN. Впечатлена, тя влязла в магазина, за да разбере, кой е нарисувал изображението. Но продавачката й отговорила, че това не е художествена творба, а снимка Торинската плащаница.

"Бях изненадана и недоволна. Идеята, че тази снимка е на погребалния плащ, с който е бил увит Исус, ми се стори нелепа“, казва Маринели. Тя напуска магазина със скептицизъм, решена, че никога повече няма да си спомня за тази плащеница.

Това се случва през далечната 1975 година

Но всичко се променя. Сега Емануела Маринели е една от най-известните "покровници“ в света. Тя е убедена, че лененото платно, върху което се вижда силуета на мъж, е всъщност погребалният плащ на Исус. И не е сама. Много вярващи продължават да почитат плащеницата, въпреки че не веднъж учените са поставяли под съмнение нейният произход. Това превръща Торинската плащаница в една от най-необичайните туристически атракции в света и привлича посетители от цял свят, въпреки, че вече са малко хората, които могат да я видят.

Тя е необичайна гледка, която се разкрива пред пилигримите през 14-ти век, когато за първи път погребалният плащ на Христос е открит във Франция. През 1957 година е преместена в Торино, Италия. Остава там и до днес. Но Торинската плащаница се превръща в глобален феномен едва през 1898 година, когато фотографът Секондо Пиа я заснема и проявявайки филма, вижда очертанията на мъж върху нея.

Още преди Пиа да я заснеме, плащаницата разбужда спорове. През 1390 година епископът на Троа пише до папата, че тя е фалшива и е създадена, за да се привличат поклонници. Още от тогава вярващи и скептици спорят какъв е нейният истински произход. И двете страни представят доказателства, които да докажат твърденията им. 

Науката би трябвало да има последната дума. През 1988 година радиовъглеродни датировки установяват, че тъканта на плащаницата е от 1260-1390 г. сл. Хр. Това би трябвало да сложи край на мистерията. Но тя продължава с пълна сила, а вярващи и невярващи чакат на опашка пред катедралата "Св. Йоан Кръстител“.

Но няма да успеят да я зърнат

Тя е изключително крехка и затова е поставена разпъната в ръчно изработена стъклена кутия, която е положена в ковчег и отделена от посетителите с бронирано стъкло. Изважда се само за специални случаи, като последният такъв е през 2015 година по молба на папа Франциск. Тогава, близо два милиона души дойдоха, за да я видят. В нормална година, когато плащаницата не е изложена на показ, близо 200 хил. души идват в катедралата.

И въпреки, че дори не е призната официално от църквата, хората искат да я зърнат

Въпреки първоначалното си възмущение, днес Емануела Маринели е една от най-известните поддръжници на идеята, че Торинската плащаница е истинска. Тя я е виждала 6 пъти и за нея, тя показва "по поразителен начин страданието, претърпяно от Исус в последните му часове на смъртния живот“. Маринели вярва, че преди да пристигне във Франция, а след това в Италия, плащаницата е била в Йерусалим. Това доказват изследвания на полени по плата. Близо ¾ от 58 следи от растения са именно с произход  Йерусалим. Само 17 са били "местни“.

По думите на Емануела, най-впечатляващото в плащаницата е количеството кръв.

За онези, които не вярват на  радиовъглеродните датировки и мислят, че са сбъркани, опозицията има и още теории – следи от вавилонски монети, лазери, пигмент, печен във фурна.

Доктор Джон Джаксън се е приближавал по-близо до Торинската плащеница от всеки друг. През 1978 година той и екипът му от 40 души, получават възможността да прекарат пет дни с парчето плат и да го изследват. Той е физик, но също така – и католик. През целият си живот е бил обсебен от идеята за Торинската плащаница.

Позволението да прекара толкова дълго време с ценния артефакт той получава, след като чрез серия от 3D изображения и изследвания успява да покаже силуета на истински човек върху плата. Учените обаче не откриват никакви пигменти, масла, подправки, биохимикали, бои, багрила или петна по влакната. Ясно е, че материалът е бил в директен контакт с тяло, но как се е появило лицето на Христос върху него остава мисетерия.

"Можем да заключим, че изображението върху плащаницата е на истински човек, разпнат на кръст. Това не е продукт на художник“, заключват експертите след дългите си проучвания. Самият Джаксън още продължава с изследванията си по нея.

"Дори и да се докаже, че е фалшива, хората ще вярват в нея“

Според психолога Кристофър Френч, дори и скептиците да вярват, че са убили идеята за това, че Торинската плащаница е истинска, твърденията, които гласят обратното, ще се връщат като зомбита.

"Не мисля, че има значение, какви доказателства се предлагат. Винаги ще има един гениален начин да се обясни обратното“, казва той. Едно от най-популярните твърдения е, че тестовете за датиране са грешни, тъй като през годините платът е бил взиман, прегръщан, целуван и покриван с много бактерии от вярващите.

През 2018 година се провежда друг тест – на кръвта върху плащаницата. Той доказва, че тя се е стичала от различни места, което означава, че е била добавяна, а не е изтекла от едно тяло.

Ще бъде ли разгадана някога мистерията на Торинската плащаница?

За някои учени, истината е ясна – парчето плат е фалшиво. Но и вярващите са категорични – ако няма категорични сведения от къде е дошла и как е произведена, дискусията продължава. Дори и някога да бъде даден отговор на въпроса, хората ще продължават да посещават Торино за да я видят. Дори и онези, които са скептични.