Агонията на едно семейство: Как Аполо 13 се върна на Земята

На 11 април 1970 година екипажът на Аполо 13 се отправя към Луната, ала така и не успява да стигне. Пред телевизора са Мерилин и децата й - съпругата и наследниците на командира на Аполо 13 Джим Ловел. Сега, 50 години по-късно, те разказват своята история.

"Запознахме се в гимназията. Той беше две години по-голям от мен. Това се случи в началото на 40-те", казва 89-годишната Мерилин пред BBC. До 1970 година тя и Джим вече са омъжени и и имат четири деца.

"НАСА беше като семейство. Всички, които живееха край нас ни бяха семейство", спомня си синът на Джим, Джей Ловел. На 11 април 1970 година той гледа заедно със семейството си как ракетата "Сатурн 5" излита.

"Виждаш дима, след това чуваш шума, земята се тресе, след това идва горещата вълна. Неверотно е", разказва Джей.

"Сатурн 5" излита, а първите два дни от мисията минават безпроблемно. Семейството на Джим редовно гледа по телевизията включванията му на живо от космоса.

"ОК, Хюстън, имаме проблем."

"В момента, в който влязох вкъщи, телефонът звънна. Беше наш приятел - Джери Хамък. Първото нещо, което ми каза, бе: "Тази страна и онази страна, всички те предложиха на ракетата да кацне." А аз не знаех за какво говори, а той ме попита: "Никой ли не ти е казал?", спомня си Мерилин.

На борда на "Сатурн 5" е имало експлозия и ракетата започнала да губи мощност. Десет часа след инцидента съпругата на Ловел се обажда в контролния център. "Как са нещата тази сутрин? Децата ми още спят и се чудех какво мога да им кажа, когато се събудят? Аз бях будна цяла нощ. Не успях да спя, беше кошмарно. Дали Джим е заспал? Буден ли е още?", пита разстроената съпруга. От контролният център я уверяват, че екипажа на "Сатурн 5" е добре.

По това време дъщерята на Мерилин и Джим, Сюзън, е на 11 години.

"На следващия ден майка ми ме изпрати на училище. Едно момче дойде към мен и ми каза: "Много съжалявам, че баща ти ще умре." Аз го попитах: "Наистина ли?", а той ми отговори: "Да, навсякъде по новините е." Разбира се, че се разстроих. Започнах да плача. Тогава някой дойде да ме вземе от училище. Не беше мама", разказва Сюзън.

В дома на семейство Ловел напрежението расте. Мерилин е повикала свещеник. В къщата са и съпругите на останалите астронавти. Те са се събрали около масичката за кафе и се молят.

"В този момент осъзнах... господи, той наистина ще умре", казва Сюзън.

Екипажът на "Сатурн 5" и контролният център се справят с проблем след проблем - от загубата на мощност, до липсата на вода и отравянето с въглероден диоксид. Те се опитват да измислят план как ракетата да се върне обратно на Земята. През това време медиите вече са пред дома на семейство Ловел.

"Бях много разстроена. Никой не обръщаше внимание на това какво се случва горе, преди да стане инцидента", спомня си Мерилин.

"Дори и на тази крехка възраст осъзнаваш, че има нещо, което не е наред и започваш силно да искаш баща ти да се върне", казва Сюзън.

Шест дни след изстрелването на Аполо 13 светът гледа как екипажът на "Сатурн 5" прави последните си опити да кацне на Земята. Мерилин е пред телевизора заедно с децата си. Тя прегръща малкия Джеф. Стиска го толкова силно, а той пищи. Ракетата навлиза в земната атмосфера, а контролната зала губи връзка с екипажа.

"Чакахме и чакахме, и чакахме. Мога още да усетя колко много се страхувах, че нещо не е наред", казва Мерилин. Но новините са добри - екипажът на Аполо 13 е в безопасност.

"Беше фантастично. Най-голямото облекчение, което съм имала в живота си. През цялото това време и той, и аз, мислехме един за друг", разказва съпругата на Ловел.

Джим е посрещнат обратно на Земята като герой.

"В края на краищата, трябва да имаш позитивно мислене за всичко. Когато погледна назад към целия си живот, съм сигурен, че мога да го напусна с чувство на удовлетвореност", казва Джим Ловел.