Бил ли е Сатурн наистина "алигаторът на Адолф Хитлер"?

Когато руският писател Борис Акунин отива в зоопарка в Москва, той настоява веднага да бъде отведен при крокодилите. След това пише: "Харесвам ги заради безкрайната им позитивност. Те се усмихват през цялото време, а сълзи капят от очите им само, когато искат да премахнат солта от тялото си и отварят устите си сякаш искат да погълнат целия свят."

Когато Акунин отива в зоогическата градина в Москва, алигаторът Сатурн вече е на 80 години и все пак ръмжи и показва големите си зъби. Авторът не пропуска да си спомни и вероятната история на влечугото.

За него се твърди, че е било собственост на Адолф Хитлер. Но през всичките тези години доказателства за това няма. Когато Сатурн почина преди няколко дни, московският зоопарк се опита да сложи край на спекулациите веднъж завинаги: "Още щом алигаторът пристигна в Москва, митът, че той идва от колекцията на Хитлер, а не от зоогическата градина в Берлин, бе роден. И въпреки това, ако само теоритично той е бил притежание на някого, животните не са част от никоя война или политика. Абсурдно е да виним тях за човешките грехове", написаха от зоопарка във Facebook.

Но дори и да не е личният алигатор на Адолф Хитлер, историята на Сатурн, който оцелява при битката за Берлин, е впечатляваща. Той почина от старост на 84 години - възраст, която сама по себе си буди възхищение, тъй като влечугите от неговия вид живеят около 50 години.

Сатурн е роден в Мисисипи през 1936 година, но освен една черно бяла снимка, която показва как група мъже се опитват да завържат устата му, други данни за това как е стигнал в Европа няма. Някак си той успява да се озове в Германия и започва живота си в зоогическата градина в Берлин. Когато Сатурн пристига там, тя се приготвя за своя стотен рожден ден.

Ала зоогическата градина и околният Тиргартен са атакувани от съюзниците през 1945 година. След тях от красивите заграждения за животните остават само купчина развалини. Всъщност тя е удряна от поне дузина бомби от 1943 до 1945 година. Между атаките някои животни са били евакуирани, някои бягат, а трети стават вечеря на гладните германци.

"От ушите ни излизаше месо. Много от годните за храна животни, убити при нападенията, влязоха в тенджерата. Особено вкусни бяха опашките от крокодили, приготвени добре в големи съдове. Те имаха вкус на тлъсто пиле. Мъртвите антилопи, биволи и елени се оказаха ястие както за звяра, така и за човека. По-късно в деликатеси се превърнаха мечата шунка и наденица", разказва директорът на зоопарка Луц Хек след инцидентите.

Едва 91 от 4000 животни оцеляват след войната. Сред тях са един хипопотам, шимпанзе, слон и Сатурн. 3,5 метровият крокодил бяга през 1943 година. През следващите три години оцелява сам, докато не е открит от британските войници през 1946 година и изпратен в Москва. Никой не знае как е оцелял Сатурн през тези три мистериозни години. Според някои историци вероятно е бил приютен от някой местен човек.

И така, митът се ражда - алигаторът уж бил собственост на Хитлер. Но в Русия Сатурн живее спокойно. Той е примерен жител на зоогическата градина, освен в един случай, в който се опитва да откъсне ръката на гледача си. Имал е две жени за компания, но така и не създава потомство, така че най-вероятно единственото наследство, което Сатурн остава след себе си, е мита, че е алигаторът на Хитлер.

Доказателства за това няма. И все пак, Хитлер често обичал да посещава зоогическата градина в Берлин. Така че със сигурност, поне веднъж е видял Сатурн с очите си.

Вчера утром наш миссисипский аллигатор Сатурн умер от старости. Ему было около 84 лет – крайне почтенный возраст. Московскому зоопарку выпала честь содержать Сатурна 74 года. Он видел многих из нас детьми. Надеемся, что мы его не разочаровали. pic.twitter.com/UigsB8xwBv

— Московский Зоопарк (@moscowzoo) May 23, 2020