Дъг, Нели, Ерик - какви са псевдонимите на новите варианти на COVID-19?

Ако се замислим, привидно всеки ден се разкрива нов вариант на страховития вирус, който причинява COVID-19. Някои от тези варианти са достойни за безпокойство, а други просто да предизвикат научно любопитство. Но всички те носят някои технически наименования с индустриална сила като B117 или B1351.

И тъй като списъкът става все по-обемен, дори учените се нуждаят от малко почивка - така че някои са разработили псевдоними, с които да се обръщат към конкретни мутации или варианти.

"Със сигурност не е имало недостиг на неща, които да назовем през последния месец или повече. Докато тези имена са полезни за учените - от тях няма никаква вреда. Въпросът по-скоро е как да ги стандартизираме, за да сме сигурни, че всички знаят точно за какво говорим", казва д-р Ема Ходкрофт, молекулярен епидемиолог от университета в Берн.

Без консенсус по номенклатурата медиите и политиците запълниха празнината - именувайки вариантите на регионите, в които са открити. Но вирусите не зачитат географските граници и учените подчертават, че страните имат различни нива на геномно наблюдение - откриването в определена област не е гаранция, че вариантът се е появил там.

"Тези термини рискуват да създадат стигма, да обезсърчат честното докладване за нови вирусни варианти и да насърчат прекомерното наблягане на санкциите за пътуване като средство за управление на пандемията... Новите вируси, варианти или патогени представляват глобално предизвикателство, а не локално - именуването трябва да отразява това", казва д-р Кейти Бака, историк на науката и медицината от Харвардския университет, пред The Guardian.

Неотдавнашен опит за разработване на система за именуване от СЗО не даде плод. И все пак досега никоя епидемия не е виждала това мащабно ниво на вирусно секвениране.

Ходкрофт, който е част от Nextstrain - организация за именуване на Sars-CoV-2, което дава на варианта, открит в Кент, името 20I / 501Y.V1 - е водещият автор на скорошно проучване, което изследва седем варианта на вируса, носещи същата мутация в САЩ. Като част от изследователския процес тя даде на всеки вариант птичи псевдоним: като Пеликан, Пъдпъдъци и Присмехулник.

Тези прякори работят добре в краткосрочен план, но едва ли са дългосрочно решение, като се има предвид скоростта, с която се появяват нови варианти и мутации, предупреждава тя.

"И ако наименувате всички варианти на птици, скоро ще имате зоопарк! Искам да кажа, че не можете да запомните кой е "Риболовец" и кой "Гълъб". Има какво да се направи, за да имаме по-техническите имена, които включват някаква информация, като описание на мутация, в името",  казва тя. "Ако се опитаме напълно да преминев към използването на псевдоними за 100 варианта, ще сме също толкова объркани, колкото всички останали."

Айн О’Тул, еволюционен биолог от Университета в Единбург, който е един от разработчиците на друга система, използвана за назоваване на вирусни родове, се оказва, че обсъжда мутацията, свързана с повишена предаваемост, D614G, често с колеги. "Започнахме да наричаме тази мутация от D до G "Дъг", а след това някоя от другите вирусни последователности, които не са имали тази мутация ... нарекохме "Дъглас", така че това беше някаква лична шега в лаборатория", обяснява тя. "С появата на повече мутации ние измисляме човешко име за тях."

Например, N501Y, мутацията, която прави варианта, открит в Кент толкова трансмисивен, се нарича "Нели". E484K - мутацията, предизвикваща страховете, че вирусът ще "избяга от ваксината" - в крайна сметка е кръстена "Еййк".

"Първоначално щеше да се казва Ерик, но работим доста с човек, който се нарича Ерик, така че не искахме непременно да припокриваме името на тази мутация с някой, когото познаваме", казва тя.

Стандартизирана система за именуване, поне за варианти, които предизвикват загриженост, би била полезна за обществеността, на мнение са изследователите.

"Може би  ни трябва нещо подобно на системата за именуване на урагани", казва О’Тул. "Но за мен научното наименование е много полезно и ще продължа да го използвам."