Съвременното пиратство - без Джак Спароу или бурета ром

Една ноемврийска сутрин MV Cheung Son, товарен кораб, пътуващ от Шанхай до пристанище Кланг в Малайзия, e нападнат от банда похитители. 23-те членове на екипажа на кораба за минути загубили контрол над кораба и били заключени в трюма му.

След като претърсиха за ценности на MV Cheung Son, похитителите наредили на моряците да излязат на палубата. Статия, публикувана в The Guardian през август 2000 г., предполага, че "телата им са били вързани и със запушена уста - изхвърлени зад борда". Нито корабът, нито товарът му са открити, а същият материал твърди, че "подозренията са, че му е дадена нова самоличност, със сговор на корумпирани служители".

Това е история за пиратство, която не включва пирати, превръзки за очи или дървени крака. Отвличането – или отвличането на кораб, ако предпочитате – се състояло през 1998 г. и е един от първите регистрирани инциденти на съвременното пиратство в Южнокитайско море. Това беше съвременна версия на престъпление, което човечеството извършва поне от дните, когато гърците владеят вълните.

Визията на популярната култура за това как изглежда един пират (да кажем Джак Спароу) и какво прави един пират (плаване из седемте морета, докато пие ром и реве "АХОЙ ТАМ" на редовни интервали) и всичко, което идва с него (черепът и кръстосани кости, заровеното съкровище) няма никаква прилика със съвременната реалност.

Пиратството не идва от художествената литература и със сигурност не е нещо, останало в миналото. Проучване, публикувано от Международното морско бюро на ICC в началото на 2021 г., установи, че 195 инцидента са били докладвани в Центъра за докладване на пиратство на IMB. Повечето от тях се състоят в Гвинейския залив - сегашната световна столица на съвременното международно пиратство.

"В действителност пиратството никога не е изчезнало, но то просто вече не засяга Запада и затова остава незабелязано", казва експертът по морски тероризъм Питър Лер, автор на "Пирати: Нова история, от викинги до сомалийски нападатели". "През по-голямата част от 20-ти век Западът беше зает с други въпроси, които се смятаха за по-важни, като световните войни, Студената война и възможността за тотална ядрена война между СССР и САЩ. В сравнение с тези страхове, пиратството беше незначителен проблем - неудобство повече от всичко."

Това обаче не означава, че пиратството изчезва. Като се има предвид, че глобалните вериги за доставки все още до голяма степен разчитат на товарни кораби, морският трафик не спира. Нито пък пиратството. "Дори ако стигнем до етапа в бъдеще, когато имаме кораби роботи без членове на екипажа на борда, пиратите ще се научат как да ги хакват", казва Лер пред VICE.

В очите на Лер възпирането на съществуващите човешки пирати включва борба на огъня с огън. "Имате нужда от много военни кораби, за да патрулираш в огромни участъци от крайбрежни води, а в днешно време се нуждаеш и от много хеликоптери и самолети за морски патрул.“

Преди да пристъпи към тези усилия и разходи, експертът по пиратството смята, че би било разумно да се "установят политики за благосъстоянието на земята, адаптирана за рибарите, за да им се дадат възможности за живот далеч от пиратството". Много от днешните пирати са бивши моряци, които са работили в свръхексплоатирани води. "Поставете се на мястото на млад рибар в Южнокитайско море или край бреговете на Сомалия", казва Лер. "Скоро ще видите как промишлените траулери от различни страни изчерпват нивата ви на риба, оставяйки ви без нищо."

Лер добавя, че "държавата не помага, защото не може и защото не иска". "Те ви оставят да се чувствате сами и трябва да намерите начин да сложите храна на масата за вашето семейство. Какво можеш да направиш? Тогава пиратството става опция. Започва основно като опортюнистична дейност, а след това, когато доходите се увеличават, се превръща в по-организирана дейност", обяснява той.

В крайна сметка, твърди Лер, пиратството съществува на места, където има липса на закон и ред и където границите между държавите са неясни. Местоположението също е ключов фактор, тъй като престъплението е по-вероятно да се случи "на места, където грабежът може да бъде много доходоносна дейност, какъвто е случаят с морския трафик, който е отворен за атака в проливи или затворени води, за разлика от открито море".

Може би най-известните пирати на днешния ден са тези от Сомалия. Това е индустрия, която експлодира в страната след разпадането на президентството на Саид Баре след период на гражданска война в началото на 90-те години. Законът и редът в морето изчезнаха и крайбрежните води, богати на изключително ценна риба като червен тон, станаха мишена на промишлени траулери по целия свят, изтласквайки сомалийските рибари от техните риболовни зони.

Целенасочените атаки срещу чуждестранни кораби започнаха сериозно в средата на 2000-те, когато пиратите започнаха редовно да отвличат кораби и да изискват големи суми за връщането им. Френската супер яхта Le Ponant беше отвлечена с 30 членове на екипажа на борда през 2008 г., събитие, което се счита за началото на втората вълна от сомалийско пиратство. Новината, че корабът е бил освободен, след като собствениците са платили откуп от 1,7 милиона евро, "се разпространи като горски пожар из Сомалия", както казва Лер. "Ето защо сомалийското пиратство избухна. Ставаше дума за алчност."

Пиратите започнаха да използват траулери или малки товарни кораби, които бяха заловили като кораби-майки. След това те бяха използвани за започване на атаки срещу контейнерни кораби, петролни танкери и всеки, който пресече пътя им.

След превземането на Le Ponant, Европейският съюз, НАТО и страни, включително Китай, Южна Корея и Тайланд, признаха, че сомалийската заплаха за морските комуникации и глобалната верига за доставки изисква спешни действия. И до днес военни кораби от различни нации извършват постоянни патрули в района. Експерти като Лер обаче вярват, че стратегията ще бъде полезна, но за кратко. "В крайна сметка", казва той, "е скъпо да държиш хората в такива далечни води".

Не всички пирати работят като сомалийците. Нигерийските пирати, например, се интересуват от товари, по-специално от добива на суров петрол. Техните политически обстоятелства са различни, а следователно и техните нужди. В Карибите, друга гореща точка за пиратство, то често е свързано с трафик на наркотици, но в Бенгалския залив, лошо дефинирана гранична зона между Индия и Бангладеш, жертвите обикновено са местни кораби, а не международни.

Реалността на съвременното пиратство понякога се надига в западните медии, но обикновено остава незабелязана. Лер смята, че това е така, защото до голяма степен не засяга пряко Запада. "Ако говорим за отвличане на западен контейнеровоз, супертанкер или круизен кораб, това със сигурност ще привлече вниманието на медиите. Но ако нападнатият кораб е местен кораб, атаката може или не може да бъде съобщена в местните новини, но за международните медии тя не заслужава ефирно време. Още веднъж, на кого му пука?"

Всъщност за повечето пиратски атаки в Малакския проток или Южнокитайско море не се съобщават никъде, стига да няма смъртни случаи. "Нещата се променят, ако има екипаж, който е бил отвлечен, както в случая с френската луксозна яхта. Ако не, лесно се забравя", посочва Лер.