Десетте най-големи завръщания в спорта

1. Майкъл Джордън : Кой друг освен Майкъл ? Първото завръщане на Майкъл в Чикаго Булс му донесе още няколко милиона фена, нови три титли и всевъзможни награди. След нови три години извън корта Въздушния реши, че не може да диша без баскетболната топка и на 38-годишна възраст отново е на баскетболната площадка. Този път ги нямаше звездните забивки, но на мода излиза стрелбата с отскок, през човек, както и играта за отбора. Вашингтон не успя да се превърне в шампионски тим, а Майкъл бе уволнен поста изпълнителен директор.

2. Бьорн Борг : Шведският тенисист се пенсионира през 1983 г., когато бе едва на 26 г. И вече бе спечелил 11 титли от Големия шлем, включително пет от Уимбълдън. Осем години по-късно финансови затруднения (породени най-вече от развода му) принуждават Борг да се завърне на корта.

3. Джим Палмър : Питчерът се завърна през 1991 г. седем години след оттеглянето си. Според щатските журналисти Палмър е един от най-великите бейзболисти за всички времена, но появяването му на терена на 45-годишна възраст изненада доста хора. След шест месечни тренировки той хвърли 38 топки, като нито една със скорост по-висока от 75 мили/ч срещу Ред Сокс, получи контузия и се отказа завинаги.

4. Шугър Рай Ленард. Всъщност Шугър Рей е една от легендите на завръщанията в спорта. Помните ли 1987 г., когато след три години забрава той нокаутира Марвин Хагнер? Разбира се, феновете на бокса помнят още няколко повторни завръщания (поне пет). Специалистите са на мнение, че Ленард не знае кога точно да се оттегли. Тери Морис го победи в 12-рундов мач, с което сложи край на 4-то му поред появяване на ринга. N5 пък бе още по-лошо. 41-годишният Ленард бе нокаутиран от седем години по-младия Хектор “Мачо” Камачо.

5. Боб Кузи : Седем години, след като Кузи се оттегли с абсолютен рекорд по асистенции, Синсинати Роялс го нави да стане играещ старши-треньор. На 41 -годишна възраст Кузи изигра 34 минути за седем срещи. Отбеляза пет точки и извърши повече нарушения (11), отколкото асистенции (10).

6. Марк Спитц : Повече от 17 години след като спечели седем златни медала по време на Олимпийските игри в Германия през 1972 г., Спитц реши да се завърне на 39-годишна възраст. Намеренията са му да се класира за Олимпиадата през 1992 г. на 100 м. Бътерфлай, което е коронната му дисциплина. След като до февруари 1992 г. не успя да преодолее квалификационната квота от 55,59 сек., повторното оттегляне стана факт.

7. Меджик Джонсън : Пет години, след като шокира света, че е HIV- позитивен, Меджик се завърна към играта с оранжевата топка. Първата среща започна добре – 30 точки, но 36 -годишният му съотборник Седрик Себалос не успя да приеме положително новината и си взе четиридневна почивка, докато нервите на Ник ван Ексел не издържаха и той бе наказан за седем срещи. Скоро мъжът с железната усмивка сам получи наказание, а след загуба от Хюстън в плейофите окончателно окачи кецовете на пирона.

 8 . Реджи Уайт : Първото завръщане на “Царя на защитата” завърши с награда за най-добър защитник на сезон 1998 г. Последва ново оттегляне за сезон 1999 г., след което Уайт заяви, че “Господ му е казал да осъществи своето задължение”, като подпише договор с Пантерите. За следващата година защитникът стана по известен с изгонванията си от терена, отколкото с играта си, но въпреки това взе 1 млн. долара.

9. Гай Лафлер : Три години след отказването си от хокея на лед и три дни, след като бе включен в Залата на Славата, канадецът започна тренировки с Рейджърс на 37-годишна възраст. Трикратният най-добър реализатор и носител на наградата за най-полезен играч отказа цигарите, за да докаже сериозността си (Лафтер пушеше по две кутии на ден). За 67 мача бившата звезда наниза 18 попадения, преди да се прехвърли в Норвегия за нови два сезона.

10. Мохамед Али : Най-голямото завръщане на най-добрия боксьор за всички времена си остава това през 1970 г. Както и при други подобни звезди, всяко следващо става все по-бледо. Десет години по-късно Али среща бившия си спаринг партньор Лари Холмс. Боят трае до 11-ия рунд, след като Холмс е пълният господар на ринга. През декември 1981 г. Мохамед отново е с ръкавиците, като този път е победен от Тревър Бербик в последния си мач.