Руски спътник ще изучава микроструктурата на Слънцето

Бюрото на Съвета по Космоса на Руската академия на науките одобри проект за малък спътник, предназначен за изучаване на микроструктурата на повърхността на Слънцето и процесите на долната граница на неговата корона. Апаратът трябва да бъде пуснат до 2015 г., казва пред РИА Новости Сергей Богачев, сътрудник на Лабораторията за рентгенова астрономия на Слънцето към Физическия институт "Лебедев".

Според учения Бюрото на съвета се е събрало да разгледа програми за малки научни спътници, които може да носи един научен уред с тегло до 100 кг. Първият такъв спътник – "Зонд-ПП", е предназначен за получаване на данни за температурата и солеността на повърхността на океана, както и за температурата и влажността на повърхностния слой на сушата. Той трябва да бъде пуснат през 2011 г., останалите – постепенно през следващите пет години.

"Беше ни поръчано да разработим апаратура за петия спътник. До 2015 г. той трябва да бъде пуснат", казва Богачев. Според него учените възнамеряват да поставят на този спътник нови космически телескопи, които ще наблюдават короната на Слънцето с рекордна ъглова резолюция – до 100 км. Това е 11 пъти по-добре от резолюцията на слънчевата обсерватория "Коронас-Фотон".

Тази резолюция е необходима, за да може да се види фината структура на Слънцето, да се наблюдават процесите, които нагряват короната и предоставят вещество за слънчевия вятър, казва ученият.

"Уредите ще са два телескопа, единият от които ще бъде направен във Физическия институт "Лебедев", а вторият ще бъде разработен съвместно със специалистите от Харвард и Центъра за космически полети "Маршал" на НАСА. Това са хората, които са правили телескопите за слънчевата обсерватория SDO. НАСА и американските учени са много заинтересувани от този проект – за последните две години два пъти идват в Москва за обсъждане на проекта", казва Богачев и отбелязва, че дълго време физиката на Слънцето е изследвана само от гледна точка на глобалните процеси, например слънчевите изригвания.

"В последните години учените стигат до извода, че основна роля във физиката на Слънцето играе микроактивността в много малки структури, които покриват целия диск на Слънцето като килим", казва Богачев.

Той подчертава, че дори в периодите на много ниска активност на Слънцето, както през 2009 г., когато напълно отсъства видима активност, короната на Слънцето не изстива и не губи вещество.  "Това е верен признак, че работят скрити микропроцеси, които ние не наблюдаваме", казва ученият.

Най-голям интерес за проекта ще представлява слоят между короната на Слънцето и неговата повърхност. "Дебелината на този слой е около 10 000 км. На долната му граница температурата е 6000 градуса а на горната – 1 млн. Това означава, че короната се нагрява именно тук, но как става това, все още е загадка", добавя Богачев.

По-рано Физическият институт "Лебедев" разработи научна апаратура за руската слънчева обсерватория "Коронас-Фотон", която беше изведена в орбита на 30 януари 2009 г. Това беше първият за десетилетие руски научен спътник, а първите два апарата от тази серия – "Коронас-И" и "Коронас-Ф" – бяха създадени с използването на платформа, разработена от украински специалисти.

През есента на 2009 апаратът обаче претърпя авария и на 30 ноември 2009 г. престана да предава научна информация.