Бетелгейзе – второ Слънце? По-скоро четвърт Луна

Звездата Бетелгейзе, която според някои медии в близките години трябва да се превърне във "второ Слънце", действително се намира в последния етап от еволюцията си, преди да се взриви като свръхнова, но този взрив може да настъпи след стотици хиляди години, казват руски астрономи в отговор на въпрос на РИА Новости.

Наскоро австралийският сайт NEWS.com.au съобщи, като се позова на Бред Картър, учен от Университета в Южен Куинсланд, че една от най-ярките звезди на небето – Бетелгейзе в съзвездието Орион, може да избухне като свръхнова и да стане "второ Слънце". Изданието свързва тази информация с предсказанията за края на света през 2012 г., което породи вълна сензационни съобщения за скорошна катастрофа.

"Понятието "близко време" в астрономията има малко по-различен смисъл от този във всекидневието", казва Николай Чугай, завеждащ отдела по нестационарни звезди и звездна спектроскопия към Института по астрономия на Руската академия на науките.

Стадият червен свръхгигант, в който Бетелгейзе се намира сега, продължава сравнително кратко в сравнение с времето за еволюция на тези звезди. В този смисъл тя, разбира се, "скоро" ще се взриви. Но времето за живот на такива звезди е 10-20 млн. години и този последен стадий ще продължи от порядъка на 100 хил. години, отбелязва ученият.

На свой ред Сергей Попов, научен сътрудник от Астрономическия институт Щернберг, подчертава, че при Бетелгейзе не се наблюдава активност, която да говори, че взривът "аха-аха" ще настъпи.

Най-близкият кандидат

Звездата Бетелгейзе е алфа на Орион и се намира на "дясното рамо" на звездния ловец. Тя е една от най-ярките звезди на небето, а разстоянието до нея е около 600 светлинни години, като видимата звездна величина е около 0,42 (звездната величина на най-ярката звезда – Сириус, е минус 1,46). Тя се отнася към класа червени свръхгиганти.

"Бетелгейзе наистина е един от най-добрите кандидати и безспорно най-известният в близките (по време) свръхнови. Тази масивна звезда се намира във финалния стадий от своята еволюция и вероятно ще се взриви като свръхнова, оставяйки след себе си неутронна звезда", казва Попов.

Николай Чугай пояснява, че Бетелгейзе представлява "раздута" звезда с ниска температура – около 3500 градуса. Ако тази звезда се окаже на мястото на Слънцето, в газовата й обвивка ще се окажат и Венера, и Земята, и Марс. Звездата има плътно ядро, а общата й маса е около 20 слънчеви. При тази маса тя трябва да завърши живота си като свръхнова от II тип.

Свръхновите от II тип възникват в последния стадий от еволюцията на масивни звезди, когато в ядрото им свърши термоядреното гориво и силата на налягането на породения газ вече не може да противостои на гравитацията. Звездата се "свива" и се превръща в неутронна звезда или в черна дупка.

"Вътрешният живот" на звездите

Според Чугай няма съвременни астрономически инструменти, които да позволяват създаването на "система за предварително предупреждение" за взрив на свръхнови.

"Известно е, че свръхновите от такъв тип, каквато би могла да е Бетелгейзе, водят "дълбок живот", в ядрото им протичат ускорени процеси на термоядрено горене. С това са свързани някои изменения на неутронното лъчение. Ако можехме да регистрираме неутронното лъчение от Бетелгейзе, бихме могли да кажем с някаква точност за скорошното й взривяване", твърди ученият.

"Все още не можем да четем такива признаци. Ако звездата може да "говори" какво става с нея, то тя го казва някъде вътре", добавя той.

Втора Луна ще е безвредна

Астрономите уверяват, че взривът на Бетелгейзе няма да е заплаха за Земята.

"Бетелгейзе е далеч зад областта, откъдето взрив може да представлява опасност за земния живот. Затова пък хората биха наблюдавали "красив фойерверк", а астрономите със съвременното оборудване биха изучили взрива в детайли", казва Попов.

След взрива свръхновата в продължение на две седмици ще може да се наблюдава дори от междугалактическо разстояние. Чугай твърди, че Бетелгейзе в този случай, разбира се, няма да свети с яркостта на Слънцето.

"Тя няма да бъде второ Слънце, но може да се съпостави с яркостта на Луната. Да речем – четвърт Луна", твърди ученият. И подчертава, че рентгеновото лъчение от взрива на такова разстояние ще бъде по-слабо от излъчването на слънчевите изригвания. При това значителна част от енергията на свръхновата ще се излъчва във вид на поток неутрино, което практически не може да повлияе на живите организми.

След взрива на мястото на звездата ще остане мъглявина, подобна на Ракообразната мъглявина, която е остатък от свръхнова, наблюдавана от Земята през 1054 г. В центъра й ще остане неутронна звезда – топка с размерите на мегаполис, чиято плътност ще превишава плътността на атомното ядро.

"Астрономите много биха искали да видят този взрив в близко време. Но, уви, наблюденията и изчисленията не дават основание за такъв оптимизъм: още дълго ще сме в очакване на красивото зрелище, което силно би повишило нашето разбиране за звездната еволюция и физиката на свръхновите. Съвременните астрономи няма да имат този шанс", оплаква се Сергей Попов.