Големият адронен колайдер няма да спира през 2012 г.

Учените от ЦЕРН решиха да не спират Големия адронен колайдер за „ъпгрейд” през 2012 г., както се планираше – най-големият ускорител в света следващата година ще работи на увеличена енергия, се казва в съобщение на сайта на сп. Nature, цитирано от РИА Новости.

Планираше се, че след година на работа на енергия 3,5 тераелектронволта на лъч колайдерът ще бъде спрян за проверка и модернизация на редица системи, след което енергията да се вдигне на 6,5 тераелектронволта на лъч.

Програмата, представена в Шамони, предвижда след приключване на сеанса на работа през 2011 г. и проверка на системата за сигурност през 2012 г. колайдерът да бъде пуснат на енергия 4 тераелектронволта на лъч, а „дългото спиране” да бъде отложено за 2013 г. и следователно пускането му на проектна енергия 7 тераелектронволта на лъч да стане чак през 2014 г.

„Машината (колайдерът – б.р.) работи добре, обсъжда се вариант да се повиши светимостта и дори да се излезе на сумарна енергия 8 ТеV. Тогава ще можем да го изключим за по-дълго през 2013 г. Ще имаме голям запас събрани данни, които да анализираме”, пояснява пред РИА Новости Едуард Бос, ръководител на Института по ядрена физика към Московския държавен университет и един от участниците в експериментите на детектора CMS на колайдера.

Окончателното решение за продължаване на срока на работа на ускорителя ще бъде взето от управлението на ЦЕРН в понеделник, 31 януари. Преди началото на сеанса през 2012 г. учените планират да проведат мащабна проверка на медните стабилизатори, които съединяват свръхпроводимите кабели, захранващи магнитите на ускорителя.

Големият адронен колайдер, чиято стойност надвиши 6 млрд. евро, е най-големият ускорител на елементарни частици, създаден за получаване на принципно нови данни за природата на материята и фундаментални физични закони. Думата „колайдер” произлиза от английската дума „collide” (сблъсквам) и означава, че в него се сблъскват летящи в противоположни страни частици,а не лъчи частици и неподвижна мишена.

Лъчите протони в колайдера се движат в противоположни посоки по две вакуумни тръби (beam pipes). В четирите точки, където се сблъскват лъчите, се намират четири детектора – ALICE, ATLAS, CMS и LHCb, на които се изследват последствията от сблъсъците на частиците.

Създаването на Големия адронен колайдер започва в края на 1990 г., а през септември 2008 той е пуснат тържествено – физиците пускат успешно лъчи протони в двете посоки, но седмица по късно авария вади един от магнитите от свръхпроводимо състояние.

Ремонтът на колайдера и неговата модернизация – системата QPS за защита от подобни аварии – отнемат повече от 14 месеца и гълтат 40 млн. долара.

Единственият сериозен конкурент на Големия адронен колайдер – американският Теватрон, ще бъде спрян през октомври 2011 поради липса на финансиране.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.