"ТЕЦ" на Сатурнов спътник произвежда неочаквана топлина

Тайнствен източник на топлина, разположен под леда в района на Южния полюс на Енцелад – спътник на Сатурн, изработва 10 пъти повече енергия, отколкото са очаквали учените – около 15,8 гигавата, което съответства на мощността на 20 топлоцентрали, свидетелстват данни от сондата Cassini, съобщава РИА Новости.

В статия, публикувана в Journal of Geophysical Research, учените под ръководството на Карли Хаует от Югозападния изследователски институт (SwRI) привеждат данни, получени от инфрачервения спектрометър на борда на Cassini, при разглеждането на откритото през 2005 г. "горещо петно" на Южния полюс на Енцелад.

"Механизмът, способен да произведе такова количество топлина, остава загадка и поставя под съмнение моделите на геотермалните източници", казва Хаует.

"Горещото петно" на Южния полюс на Енцелад се намира в района на четири паралелни пукнатини в ледената обвивка на спътника, т.нар. тигрови райета, всяко от които има около 150 км дължина и около 2 км ширина. Наблюденията на Cassini показват, че тези пукнатини изхвърлят в Космоса струи пара, частици лед и капки вода.

Изчисления, проведени през 2007 г., показват, че приливните сили от гравитационното взаимодействие на Енцелад и другата сатурнианска луна – Диона – могат да произведат не повече от 1,1 гигават топлина, а радиоактивните вещества в недрата на Енцелад могат да добавят не повече от 0,3 гигавата.

Измервания на място показват, че спътникът отделя почти десет пъти повече топлина. Едно от възможните обяснения според учените може да е в това, че приливното въздействие на Енцелад от страна на Сатурн и Диона може да се мени с времето, да се усилва и затихва. Възможно е на Cassini да му е провървяло и той да е улучил по-активен период.

Хаует отбелязва, че по-значителен поток топлина прави по-вероятно присъствието на вода в течно състояние под ледената обвивка на Енцелад.

"Възможност за съществуването на течна вода, източник на топлина и присъствието на органични вещества в струите, изхвърляни от  "тигровите райета", правят този спътник много интересен от гледна точка на астробиологията", казва Хаует.

Енцелад е неголям спътник на Сатурн, открит от британския астроном Уилям Хершел през 1789 г. и наречен в чест на един от персонажите на гръцката митология – титана Енкелад, роден от Гея и син на Уран, победен в битка с боговете и затрупан от вулкана Етна.

Диаметърът на Енцелад е едва 498 км, а повърхността му има най-високото албедо (отразяваща способност) в Слънчевата система – той отразява около 90% падащата върху него светлина. Това означава, че на повърхността му се намира само чист лед.

Енцелад е прочут със струите от частици лед и пара, изхвърляни в космическото пространство от пукнатини близо до Южния полюс – тези "фонтани" са открити от Cassini през 2005 г. През 2009 учените представят резултатите от анализа на данните от сондата, които сочат, че под повърхността на Енцелад се намира океан солена вода.

Мисията Cassini–Huygens е съвместен проект на космическите агенции на САЩ и Европа по изучаване на Сатурн. Космическата сонда Cassini със спускаемия апарат Huygens е изпратена през 1997 г. и достига орбитата на планетата на 1 юли 2004 г. Huygens изучава атмосферата ни повърхността на сатурнианския спътник Титан, а Cassini след отделянето на спускаемия модул продължава изучаването на планетата и нейните спътници.

В края на септември м.г. Cassini започна нов етап от своята мисия, наречен "Слънцестоене" (Solstice): работата на апарата е продължена до 2017 г., а самата сонда ще даде възможност на учените за първи път детайлно да изучат целия сезонен период на Сатурн.