Пролетта на екватора на Титан идва с метанови дъждове

Пролетта в екваториалните райони на Титан – спътник на Сатурн – идва с метанови дъждове, след които на повърхността на спътника остават пресъхнали "речни" корита, съобщават учени в статия, която ще бъде публикувана в сп. Science в петък, пише РИА Новости.

Титан е най-големият спътник на Сатурн, открит през 1655 г. от холандския астроном Християн Хюйгенс. През 2005 г. на повърхността на спътника кацна спускаемият модул "Хюйгенс", наречен на името на първооткривателя на Титан. Апаратът беше доставен от космическата сонда Cassini, която и досега продължава наблюденията на Сатурн, пръстените и спътниците му.

Елизабет Търтъл от Лабораторията за приложна физика (APL) към университета Джон Хопкинс в САЩ и колегите й изучили данните от Cassini, който през есента на 2010, когато в Северното полукълбо на Титан започна пролет, откри около екватора голяма система облаци с дължина над 1000 км и свързаните с тях изменения на свойствата на повърхността на спътника. Изследователите стигнаха до извода, че в този момент и в този район са валели метанови дъждове.

"Тези изменения най-добре се обясняват с обширни метанови валежи, които достигат повърхността на спътника. Това означава, че сухите канали, които наблюдаваме в ниските ширини на Титан, може да са следи от сезонни валежи", пишат учените в статията.

Както отбелязват самите учени, течност на повърхността на Титан е откривана само около полюсите, където през 2006 г. Cassini видя езера от течен въглеводород. Екваториалните области на спътника се смятат за относително сухи райони.

През октомври 2010 Cassini фиксира изменения в яркостта на повърхността на Титан на южната граница на "пясъчното море" Белет – някои участъци станаха по-тъмни с 10%. Общата площ на затъмнението обхвана 500 000 кв. км. До октомври, когато учените обявиха идването на пролетта в Северното полукълбо на Титан, нищо подобно в този регион не е фиксирано от сондата.

Като възможни обяснения на затъмнението на повърхността на Титан се смятат праховите бури и вулканичната активност, но учените стигнали до извода, че най-добре на наблюденията съответстват метановите дъждове, които може да "мокрят" повърхността.

Съществуването на метанови бури в ниските ширини се предсказват и от климатичните модели, построени за Титан. Такива валежи и може да оставят на повърхността канали, подобни на сухи речни корита.

По-рано Cassini също откри органични съединения в състава на плътната атмосфера на спътника, относително близка по състав до земната (98% азот, 1,6% метан).

Освен това сондата предаде на Земята данни, които може да се окажат свидетелство за съществуването на живот на Титан. Ниските концентрации на някои химични съединения, по-специално водород и ацетилен, в атмосферата и на повърхността на Сатурновия спътник, според астрономите може да са вследствие на съществуването там на особени форми на живот на базата на метан, които не се нуждаят от вода.