Древните прародители на човека се хранели с трева

Австралопитеците все пак не са се хранели с ядки, сочат резултатите от изследване, цитирани от Асошиейтед прес. След като половин век се осланяха на данни за фосили от древен прародител на човека, наречен Лешникотрошача заради големите му зъби и мощните му челюсти, учени сега заключиха, че той всъщност е дъвчел трева, а не ядки.

Получените резултати ни напомнят, че в областта на палеонтологията нещата невинаги са такива, каквито изглеждат на пръв поглед, заяви антропологът Питър Унгар от университета на Арканзас.

Учени под ръководството на Тюр Сърлинг от университета на Юта анализирали въглерода в емайла на 24 зъби от 22 индивида, които живели в Източна Африка преди 1,4-1,9 милиона години. Един вид въглерод е произведен от листа на дървета, ядки и плодове, а друг вид - от трева и многогодишното тревисто растение острица.

Оказва се, че австралопитеците Paranthropus boisei не са се хранели с ядки, а са консумирали по-голямо количество трева в сравнение с който и да било друг изследван досега прародител на човека. Единствено изчезнал вид бабуини са консумирали повече трева, отбелязват учените.

"Резултатите са изненадващи за нас, заяви Сърлинг. Учените ще трябва да преосмислят вижданията си за начините, по които древните прародители на човека са се хранили." Откровено казано, не очаквах да открием примат, който се е хранел с растения, на далечен клон от родословното ни дърво, допълни съавторът на изследването Мат Спонхаймър от университета на Колорадо.

Череп на Paranthropus boisei бе открит от Мери и Луис Лийки през 1959 г. в Танзания. Тяхната снаха Мийв Лийки също е участвала в новото изследване.

Сърлинг поясни, че предишни изследвания върху Лешникотрошача са фокусирали вниманието върху размерите и формата на зъбите му. Сега обаче учените изследвали зъбни фрагменти, отчупени с бормашина, и резултатите били съвсем различни. Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences.