Трябва ли да бъде унищожен вирусът на едрата шарка?

Победата над едрата шарка е един от най-големите научни триумфи. Тази седмица Световната здравна организация (СЗО) трябва да реши какво да прави със съхранените образци на вируса на тази опасна болест.

Едрата шарка бе изкоренена в целия свят към 1980 г. благодарение на масовото прилагане на ваксината срещу нея. До този момент смъртността при това заболяване бе 30%.

Вирусът Variola обаче продължава да съществува в две лаборатории в света – в САЩ и в Русия, пише Би Би Си.
По време на 64-тата асамблея на СЗО трябва да бъде взето решение относно унищожаването на вируса в двете лаборатории. Въпросът се дискутира от 1986 г.

Едрата шарка може да се върне

Докато вирусът на едрата шарка съществува, се запазва и рискът от „изтичането му”. Но САЩ и Русия се опитват да убедят в необходимостта от продължаване на изследванията на Variola, в случай че болестта се завърне в резултат на биологично оръжие например.

Освен това има опасения, че вирусът съществува и в други лаборатории.
В свой доклад от 2010 г. професор Джефри Симт от Лондонския университет говори за „удивителни постижения” по време на изучаването на вируса на едрата шарка.

Няма вирус – няма ваксина

Остава обаче проблемът с ваксините. Учените разработват все по-нови такива, но заради изкореняването на заболяването те няма върху кого да бъдат изпитани.
Здравният министър на САЩ Кейтлин Сибелиус изказа мнение, че в момента е прекалено рано да бъде унищожен вирусът на едрата шарка. Тя потвърди намерението на САЩ в един момент да бъдат заличени запасите с вируса, но не сега.
"Трябва да продължим работата, докато не получим безопасни и ефективни ваксини и антивирусни препарати. Унищожаването на вируса е символичен акт, който може да забави развитието. Това ще направи човечеството уязвимо”.
„Ние вече направихме всички възможни изследвания. Въпросът е обсъден с много държави. Вирусът трябвада се унищожи, за да не може никой да го използва или да го получи отново”, категоричен е Доналд Хендерсон – директор на програмата на СЗО за изкореняването на едрата шарка през 70-те години на миналия век.
Британският вирусолог Джон Оксфорд смята, че това е трудно решение, но добавя, че „няма причини за унщожаването на вируса, на нас просто инстинктивно ни се иска да го няма”.
Според него става въпрос да унищожаването на цял вид организми и винаги е трудно да се предвиди до какво би довело това.

Гласуването

Трудно е да се предскаже как ще гласуват 193-те страни членки на СЗО.
Обикновено мнението на индустриалните държави се различава от това на развиващите се страни. Последните смятат, че е по-важно да се отстрани реалната опасност, а не да се правят опити да се предотврати потенциална заплаха. Развитите държави обаче са на друго мнение.

В крайна сметка страните членки на СЗО не са задължени да спазват решенията на организацията. Тя не може да задължи САЩ и Русия да унищожат вируса на едрата шарка. Ръководството може да реши да не поставя въпроса за гласуване и да отложи решението.

„Никой не иска да демонстрира безсилието на Световната здравна организация, когато държавите игнорират решенията й”, казва проф. Хейман, бивш зам.-директор на СЗО по въпросите на безопасността и околната среда.