400 млн. години със същата челюст

Челюстта на животните на практика не е еволюирала, откакто е придобила сегашната си форма в морските дълбини преди около 400 милиона години, сочат резултатите от британско изследване, цитирани от Франс прес.
Преди девонския период естествен подбор, който бил интензивен и относително краткотраен от геоложка гледна точка, е приключил с появата на челюсти с различна структура. Еволюцията след това внезапно се "стабилизирала", за да доведе до срещащата се днес челюст, включваща максила и мандибула, смятат учените.

Днес над 99 на сто от гръбначните, сред които и човекът, притежават челюст с подобна структура - максила, която повече или по-малко е фиксирана за скелета, и подвижна мандибула. Преди около 420 милиона години обаче риби без челюсти са властвали в морета, езера и реки на нашата планета.

Учените досега смятаха, че появата на морски същества, които имат горна и долна челюст, е довела до бързото изчезване на рибите, лишени от челюсти. Новопоявилите се същества с горна и долна челюст вероятно са били по-добри ловци. Новото изследване обаче оборва тази теория.

Различните механизми, чрез които първите животни с челюсти се хранели, изглежда не са имали почти никакво въздействие или въобще не са повлияли върху разнообразието на рибите без челюсти, заяви ръководителят на изследването проф. Филип Андерсън от университета в Бристол.

Двете групи животни всъщност са съжителствали най-малко 30 милиона години. След като животните без челюсти в края на краищата изчезнали, никаква значима еволюция не е наблюдавана у техните "братовчеди", притежаващи максила и мандибула. Това показва, че двете групи животни не са били в пряка конкуренция помежду си.

Предишни изследвания сочеха, че съществува връзка между появата на голямо разнообразие от гръбначни с челюсти и увеличеното съдържание на кислород в земната атмосфера и океаните преди около 400 милиона години.
Това разнообразие от гръбначни с челюсти се е появило много по-рано, отбеляза проф. Андерсън. 

(БТА)