Горещите Юпитери имат "мантия" от полярни сияния

Американски астрономи установиха, че на "горещите Юпитери" - екзопланети-газови гиганти - често възникват свръхмощни полярни сияния, които могат да закрият половината им небе дори и в екваториалната област, пише сп. Astrophysical Journal.

Група учени под ръководството на Офер Коен от центъра по астрофизика Харвард-Смитсониън в Кембридж, САЩ са стигнали до този извод, като са извършили компютърно моделиране на реакциите на магнитосферата на "горещ Юпитер" на изхвърлянето на плазма от звездата.

Астрономите наричат "горещи Юпитери" екзопланетите-свръхгиганти, които орбитират на малко разстояние около звезда. В резултат на това между звездата и планетата възниква сложна система от магнитни взаимодействия.

Полярни сияния се появяват на всички планети с мощно магнитно поле. Освен на Земята те се срещат на планетите-гиганти Сатурн и Юпитер. Слънцето периодично изхвърля големи количества плазма, заредени частици. Ако достигнат Земята, те се сблъскват с магнитосферата на планетата. В резултат се образуват много заредени частици и йони, които взаимодействат с молекулите на газовете в атмосферата. Появява се полярно сияние.

Според изчисленията на американските учени магнитосферата на "горещите Юпитери" е устроена по различен начин от земната.

Земната магнитосфера под въздействието на слънчевия вятър е силно издължена в противоположна на Слънцето страна. "Горещите Юпитери" се намират на много близко разстояние от своята звезда, те преминават през толкова плътна плазма, че опашката на магнитосферата се издължава в посока, която е обратна на движението на планетата.

По тази причина изхвърлената плазма среща относително слабото съпротивление на магнитното поле и въздействието й е по-силно изразено.

Освен това заради малкото разстояние между планетата и звездата "конусът" на изхвърлената плазма не успява да се разшири и неговата площ е съпоставима с тази на планетата.

Потокът слънчева материя не може да премине през "горещия Юпитер" и се деформира, в резултат на което плазмата се притегля от "опашката" на магнитосферата. Това води до появата на интензивно полярно сияние.

Според изчисленията на учените силата на взаимодействие на магнитното поле на планетата и на материята от изригването е около 1000 пъти по-голяма по мощност от аналогичните процеси на Земята.

Сиянието се появява не само в полярните райони, но и покрива половината част от планетата, над която се намира "опашката" на магнитосферата. От друга страна атмосферата на планетата се запазва дори при малка мощност на магнитното поле заради малките размери на "конуса".

Учените отбелязват, че моделът им може да бъде използван за определяне на обитаемостта на екзопланетите от земен тип, които орбитират около червени джуджета - едни от най-разпространените звезди в галактиката.

Въздействието на изхвърлената звездна материя върху магнитния "щит" на тези планети ще бъде подобен на този при "горещите Юпитери".

(БТА)