Нобелът за физика – за разширяването на Вселената

Кралската шведска академия присъди Нобеловата награда за физика на трима учени – Сол Пърлмутър, Брайън Шмит и Адам Рийс - за откриването на ускореното разширяване на Вселената чрез наблюдението на експлодиращи звезди, съобщи сайтът Nobelprize.org.

Едната половина от наградата на стойност 10 милиона шведски крони (1,45 милиона долара) се присъжда на Сол Пърлмутър от САЩ.  Другата половина се поделя между Брайън Шмит, който е с американско и австралийско гражданство, и Адам Рийс от САЩ. Записано в звездите "Някои казват, че светът ще загине в огън, други казват в
лед..." (Робърт Фрост, "Огън и лед", 1920 г.)

Каква ще бъде съдбата на Вселената? Вероятно краят й ще бъде леден, ако се вслушаме в тазгодишните носители на Нобеловата награда за физика. Тримата учени са изследвали няколко десетки експлодиращи звезди, известни като свръхнови, и са открили, че Вселената се разширява с постоянно ускорение. Откритието се е оказало изненадващо дори за самите тях.

През 1998 г. космологията е разклатена до основите си, когато два изследователски екипа представят своите открития. Единият от екипите е с ръководител Сол Пърлмутър и работи от 1988 г. Другият, под ръководството на Брайън Шмит, е сформиран в края на 1994 г. В него ключова роля изиграва Адам Рийс. Изследователските екипи се надпреварват да съставят карта на Вселената, определяйки местонахождението на най-отдалечените свръхнови. Усъвършенстваните наземни и космически телескопи, по-мощните компютри, и CCD сензорите (Нобелова награда за физика за 2009 г.) откриват пред учените през 90-те години на миналия век възможността да добавят още парченца към космическия пъзел.

Екипите изследват специфичен тип свръхнова, известна като тип Ia свръхнова - експлозия на стари плътни звезди, които са тежки, колкото Слънцето, но по-малки от Земята. Само една свръхнова от този тип може да излъчва светлина, колкото цяла галактика. Общо двата екипа откриват над 50 отдалечени свръхнови, чиято светлина е по-слаба от очакваното – признак, че разширяването на Вселената се ускорява.

Потенциалните "клопки" са многобройни. За двата екипа е успокоителен фактът, че са стигнали до едни и същи изненадващи заключения.

От близо век е известно, че Вселената се разширява като последица от Големия взрив преди близо 14 милиарда години. Откритието обаче, че разширяването й се ускорява, е смайващо. Ако ускоряването му продължи, краят на Вселената ще бъде в лед. Смята се, че ускоряването се задвижва от тъмната енергия, но какво представлява тя остава загадка - вероятно най-голямата за съвременната физика. Това, което се знае, е, че тъмната енергия съставлява около три четвърти от Вселената. Следователно тримата носители на тазгодишната Нобелова награда за физика са помогнали за разбулването на една Вселена, която до голяма степен е непозната за науката. И отново всичко е възможно.

Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Първата Нобелова награда за физика е на немския физик  Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име, припомня БТА.

Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 г. са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри (1903), Макс Планк (1918), Алберт Айнщайн (1921), Нилс Бор (1922), Лев Ландау (1962), Пьотър Капица (1978). 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.