Израелецът Даниел Шехтман с Нобел за химия

Израелският учен Даниел Шехтман е тазгодишният носител на Нобеловата награда за химия. Отличието му е присъдено за откриването на квазикристалите, съобщиха световните информационни агенции.

Шехтман работи в Израелския технологичен институт в Хайфа.

Нобеловата награда за химия и сумата от 10 милиона шведски крони ще бъдат връчени на Шехтман на церемония в Стокхолм на 10 декември.

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г.

Тазгодишната Нобелова награда за химия се присъжда на Шехтман за откриването на квазикристалите - забележителна мозайка от атоми, съобщава сайтът Nobelprize.org.

В квазикристалите се откриват пленителни мозайки от Арабския свят, възпроизведени на нивото на атомите - симетрични модели, които никога не се повтарят.
Конфигурацията в квазикристалите обаче е смятана за невъзможна и Шехтман трябва да води ожесточена битка срещу установените научни принципи.

Откритието, удостоено с Нобелова награда за химия за 2011 г., променя в основите разбирането на химиците за твърдата материя.

В утрото на 8 април 1982 г. под електронния микроскоп на Даниел Шехтман се появява изображение, противоречащо на законите на природата. Във всички твърди тела атомите са "опаковани" в кристали в симетрични модели, които се повтарят отново и отново.

Според учените тази повтаряемост е необходима, за да се получи кристал.

Изображението на Шехтман обаче показва, че атомите в неговия кристал не могат да бъдат повторени. Подобни модели са смятани за толкова невъзможни, колкото и създаването на футболна топка само с шестоъгълници, при условие, че са необходими и петоъгълници.

Откритието на Даниел Шехтман е изключително спорно.

Защитавайки находката си, ученият е принуден да напусне изследователския екип, в който работи. Битката му обаче кара учените да преосмислят схващанията си за същинската природа на материята.

Апериодичните мозайки, като тези в средновековните ислямски мозайки в двореца "Алхамбра" в Испания, са помогнали на учените да разберат как изглеждат квазикристалите на атомно ниво. В тези мозайки, както и в квазикристалите, моделите са симетрични – следват математически правила, но никога не се повтарят.

Когато описват квазикристалите на Шехтман, специалистите използват понятие от математиката и изкуството - златно сечение, известно още като божествена пропорция.

След откритието на Шехтман учените са произвели други видове квазикристали в лаборатория и са открили естествени квазикристали в минерални образци, взети от река в Русия.

Шведска компания е идентифицирала квазикристали в някои форми на стоманата, в които кристалите подсилват материала като броня.

Понастоящем специалистите експериментират с използването на квазикристали в различни изделия като тигани и дизелови двигатели, посочва БТА.