Праисторически мечки са с най-силната захапка

Най-голямата мечка, живяла на земята, е хапела и най-силно от всички бозайници на сушата, съобщи Би Би Си.

Мечките Agrioterium africanum са изчезнали преди пет милиона години. Те са били гиганти с малки лица. Дължината им е била около 2,7 м.

Реконструкция на черепа на хищника показа, че той е можел добре да се справя с разкъсването на големи животни. В сравнение с няколко други вида мечки неговата захапка е била най-силна.

Захапката на белите мечки пък се оказа изненадващо слаба.

Д-р Стивън Роу от университета на Нюкасъл, Австралия и екипът му сканираха с компютърен томограф черепи на шест вида мечки, за да създадат техни триизмерни образи. След това с компютърни модели изследваха как черепите на животните са
издържали на силите, свързани с убиването на плячката и нейното изяждане.

"Анализът ни показва, че Agrioterium africanum е имал изключително мощна захапка, много по-силна от тази на най-големите диви котки или на мечките, които живеят сега", каза д-р Роу.

Най-голяма сила праисторическата мечка е упражнявала с големите си кучешки зъби. От всички изследвани мечки върху нейния череп е имало най-малко натоварване при храна.

Още една мечка с малко лице има забележителни характеристики на черепа. Главата на гигантската панда може да издържи на много силен натиск. Това може да изглежда странно за растителноядно животно, но зъбите на пандата имат много голяма площ на триене и така успяват да надробят и жилавите стръкове бамбук. А. africanum е с най-малка площ на триене.

Според австралийските учени А. africanum е бил суперхищник, като за мечка е изяждал огромно количество месо.