Над 60 физици от БАН и СУ са търсили "божествената частица"

През последните 20 години в експеримента на Европейския център за ядрени изследвания /ЦЕРН/ в Женева за търсене на частицата Хигс бозон, известна още като "божествената частица", участваха около 45 учени от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН, около 20 физици от Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и около 15 инженери от Централната лаборатория по мехатроника и роботика при БАН. Това каза днес на пресконференция доц. Владимир Генчев – ръководител на научния екип от БАН, участвал в експеримента на ЦЕРН с Големия адронен колайдер.

Големият адронен колайдер на ЦЕРН е най-големият и най-мощен ускорител на частици в света. Той представлява 27-километров пръстен, разположен в тунел под швейцарско-френската граница, в близост до Женева.

Учени от ЦЕРН представиха вчера най-новите си открития в търсенето на частицата Хигс бозон, за която се смята, че е изиграла ключова роля във формирането на Вселената преди 13,7 милиарда години и е довела до появата на живот.

Съществуването на "божествената частица" е теоретично и за първи път e постулирано през 1964 г. от шестима физици. Сред тях е и британецът Питър Хигс, чието име носи частицата.

Терминът "божествена частица" беше въведен от физика Леон Ледерман, който беше директор на най-голямата ускорителна лаборатория в САЩ, каза доц. Генчев. Той отбеляза, че Ледерман е написал книгата "Частицата Бог" и в нея прави аналогия с това, че така както "божествената частица" придава маса на другите частици, така Бог е създал света. "Ние, физиците се разпростираме до точката на Големия взрив, а какво е имало там и кой е натиснал копчето за този взрив, оставяме на този въпрос да отговорят теолозите", коментира доц. Генчев.

По думите му един от експериментите в ЦЕРН трябва да даде отговор на въпроса на какво е приличала Вселената в първите мигове след Големия взрив.

Институтът за ядрени изследвания при БАН и Софийският университет участват от 1991 г. в научния експеримент в ЦЕРН, каза доц. Владимир Генчев. Той добави, че сега в този експеримент са включени 39 страни. Те са представени от 3300 учени от 193 института, като 800 от участниците са студенти.

България участва в експеримента в ЦЕРН основно чрез създаването на адронния калориметър и на йонните камери, каза доц. Генчев, попитан за българския принос в научния експеримент. Половината от калориметъра - 700 тона абсорбиращи плочи, са произведени в КЦМ "Гара Искър", но са сглобени в Испания. Това донесе на България 5 милиона долара, заяви ученият.

По думите му най-голямото българско участие е в дизайна, в производството и в тестването на 125-йонни камери за научния експеримент, монтирани в ЦЕРН. Сега участваме в поддръжката на тези камери, в набора на данни и в тяхната обработка, обясни ръководителят на  научния екип от БАН, цитиран от БТА.