Су-24 срещу Ф-16: Кон за препятствия vs. Пепелянки

Су- 24 и Ф-16

Сравнението между тези два бойни самолета, е почти като да сравняваш Лада Нива с Порше Карера. И тук нямам предвид възрастта или надеждността на машините, а параметри като скорост, маневреност, товароносимост, разход на гориво и лекота на управление. Всеки има своите безспорни предимства, но и също толкова неоспорими недостатъци.

Започваме от там, че това са самолети с коренно различно предназначение.

Су-24
Су-24 е свръхзвуков бомбардировач за всякакви метеорологични условия, разработен в СССР в края на 60-те години на миналия век. Той разполага с два двигателя, управлява се от двама пилоти, разположени един до друг и има променлива геометрия на крилото, което му позволява високи скорости на круиз и по-ниска скорост за прецизно насочване на бомбения товар.

Това е първият съветски боен самолет с интегрирана дигитална авионика за навигация и проследяване на цели. Самолетът е на въоръжение в руските, украинските и индийските въоръжени сили, както и във ВВС на още няколко страни, които не го поддържат в бойна готовност. Кодовото му име в НАТО, е Fencer, което също има двузначно тълкуване – масово се приема буквалния превод на „Фехтовач“, но истината е, че съюзниците са имали предвид тежката грациозност на „конят за препятствия.“

Ф-16
Ф-16 е многоцелеви, свръхзвуков изтребител, разработен от американската компания General Dynamics, която сега е част от конгломерата Локхийд-Мартин, почти по същото време – в началото на 70-те години. Той е предназначен основно за въздушен бой и въздушно превъзходство, управлява се от един пилот и има само един двигател.

Уникалната му конструкция, която няма аналог, с изключение на израелското му копие, позволява изключителна маневреност и прецизно управление дори и при ниски скорости. Известен под кодовото име Fighting Falcon /Боен сокол/, Ф-16 е водещ изтребител във военновъздушните сили на 27 държави, сред които Румъния и Полша.

В 40-годишната му история са произведени над 4500 броя от общо 35 модификации. През годините Ф-16 еволюира до един от най-технологично усъвършенстваните изтребители от 4-тото поколение в света.

От всичко описано дотук би трябвало да става ясно, че резултатът от срещата между тези два самолета на бойното поле няма да е красива гледка. Нито преследването, нито битката между „Конят за препятствия“ и „Сокола“ са честна игра.

Су-24М, какъвто е моделът на руските ВВС, който беше свален в Турция, е тежък бомбардировач на ниска височина, модифициран за електронна атака и разузнаване. Той разполага с дигитална навигация, вградено следене на целите в шлема на пилотите и мултифункционални дисплеи. Машината има възможност да пренася само две ракети въздух-въздух за отбрана, които са за близък бой и с инфрачервено насочване. От гледна точка на маневреност, може спокойно да определим Су-24, като „трагичен“. Но това не е изненада, защото ролята му никога не е била да се забърква във въздушни битки с пъргави изтребители.
Завой на 180 градуса с пълно снаряжение би продължил в радиус между 12 и 20 километра, докато на Ф-16 му трябват едва 3-4 в общия случай.

Су-24 може да разчита единствено на високата си скорост за бягство, но не и ако вече е прехванат от двойка преследвачи. Турските Ф-16 са от блок 50, една от най-новите и модерни модификации на изтребителя, някои от които се сглобяват на място в Турция. Той е малък, лек и пословично маневрен господар на въздушния бой.

Турските Ф-16 са известни с кодовото име Viper /Усойница или Пепелянка/ и са точно толкова коварни, когато трябва да се заемат с голяма и тромава плячка. Казано накратко – с опитен пилот в кокпита на Пепелянката, Су-24 няма никакви шансове за измъкване, освен ако не разполага с ескорт от изтребители, каквато е обичайната практика при бойни действия.

И тъй като можем да бъдем сигурни, че руските генерали са съвсем наясно с това, то не е учудващо, че руското командване настойчиво описва случая, като „удар в гърба“… при това без никакви шансове за честна защита.

Технически параметри

Су-24
Схема: Wikimedia commons
Екипаж: 2 (пилот и оператор на бойните системи)
Дължина: 22.53м
Разпереност на крилата: 17.64м разперени / 10.37м прибрани
Височина: 6.19м
Площ на крилото: 55.2 m²
Тегло празен: 22 300 кг
Тегло с боен товар: 38 040 кг
Макс излетна маса: 43 755 кг
Двигатели: 2 × турбореактивни
Тяга: 75 kN за всеки двигател
Тяга с пълна мощност: 109.8 kN всеки
Капацитет на горивото: 11,100 kg
Максимална скорост: 1 315 км/ч на морско равнище / 1 654 км/ч (Мах 1.35) на височина

F-16
Схема: Lockheed-Martin Corporation
Екипаж: 1
Дължина: 15.06 м
Разпереност на крилата: 9.96 м
Височина: 4.88 м
Площ на крилото: 27.87 m²
Тегло празен: 8,570 кг
Тегло с боен товар: 12,000 кг
Макс излетна маса: 19,200 кг
Двигател: 1 × F110-GE-129 турбореактивен General Electric
Тяга: 76.3 kN
Тяга с пълна мощност: 127 kN
Максимална скорост: 1 470 км/ч на морско равнище / 2 120 км/ч на височина (Мах 2)

Анализ на Александър Богоявленски, автор и водещ на предаването за авиация и авиоиндустрия Авиошоу, което се излъчва по национална телевизия Bularia ON AIR