3D принтирането създава органи, а 4D принтирането? Хора!

Триизмерният печат - изработката на физически обекти от дигитални файлове, последните години постигна огромен напредък. От чисто забавление най-вече за децата, 3D принтирането достигна един от върховете си преди година, когато НАСА отпечата гаечен ключ, който реално може да се използва като реален.

Но това вече не е интересно за учените, които гледат към бъдещето. Изследователи от университета в Харвард наскоро разкриха най-новите си постижения в сферата на 4D принтирането.

В този случай четвъртото измерение се отнася до времето. Принтирането на обектите започва като върху равна повърхност се поставя композитен гел, а след това се разширява в триизмерна форма, когато се потопят във вода. Гелът съдържа тънки влакна целулоза, която се добива от растения. Подредбата на въпросните влакна определя твърдостта им, както и степента, в която те ще набъбнат при поставянето им във водна среда.

Във видеото може да се види трансформацията на 4D структурата, след като се потопи във вода.

Екип от учени в Харвард, воден от Дженифър Люис, е бил вдъхновен от начина, по който растенията променят формата си във времето най-вече заради фактори като слънчева светлина, температура или влажност на средата, в която се намират.

Както повечето "нови" неща, за които чуваме в днешно време, 4D принтирането не е нова концепция. Професор Тибитс от Масачузетския технологичен институт заговори за него още през 2013 г. Разликата е че неговата концепция се основава на използването на два материала - един мек и един твърд, а тази на Харвардския екип - само на въпросния хидрогел.

Остава да видим какви проблеми точно би разрешила новата технология за 4D печат. Надеждите към сегашното 3D принтиране е че в обозримо бъдеще то ще може да създава нова тъкан или напълно функционални нови органи, тъй като за принтирането могат да се използват живи клетки.

На теория, новото измерение време би означавало, че отпечатаните обекти ще могат да се адаптират, променяйки формата си спрямо човешкото тяло.

Но от Масачузетския институт твърдят, че сме много далече от постигането на такъв резултат, защото дори по-простото 3D принтиране има още много за усъвършенстване.