(Не)Строго пазените тайни на САЩ: Секретните мисии до Космоса

Медиите са четвъртата власт. Щом е казано по телевизията, радиото, значи е вярно. Ако го пише във вестника, значи е абсолютна истина. Или така смята средностатистическия обикновен човек. Съвсем целенасочено, обаче, много често се злоупотребява с това доверие, което обществото е гласувало на медиите. И за това има много примери.

В навечерието на Хелоуин, на 30 октомври 1938 година, артистите от Mercury Theatre, които разполагат със свое едночасово предаване в ефира на радиостанцията CBS, решават да поднесат на публиката радиопостановка по романа на Хърбърт Уелс "Война на световете". Замисълът им е да пренесат случките от фантастичния сюжет на територията на Ню Джърси.

Това е денят, в който Орсън Уелс успява да накара цяла Америка да повярва, че Марс напада Земята.

Радиопиесата поставя много въпроси за доверието на обществото в медиите, а това умело е използвано по-късно през годините и служи за вдъхновение на други подобни екперименти. Примери има включително и от родния медиен пейзаж – "Атомното Ку-ку", в което се изсценира авария в АЕЦ "Козлодуй" и на свой ред предизвиква паника в българското население.

През 1977 година телевизионният канал ITV (тогава известен като Англия TV) излъчва епизод на популярното си научно предаване, което разказва за история, чието колосално значение може да промени целия свят.

Епизодът е озаглавен "Алтернатива 3" и започва с разследване, свързано с мистериозното изчезване на топ учени от света на науката. Според въпросното предаване учените участвали в строгосекретна космическа програма на Марс, която имала за цел да осигури продължаването на човешкия вид след чукаща на вратата екологична катастрофа.

Самото предаване е направено в стила на документалистиката. Първоначалният замисъл бил "Алтернатива 3" да се излъчи на 1 април. Сценарият бил написан от Дейвид Амброзе. Медията веднага е залята от обаждания на притеснени зрители, които били уверени, че опасенията им са напразни, тъй като това било шега.

Въпреки че предаването било сравнително неизвестно, "Алтернатива 3" имало доста голямо влияние след своето излъчване. Много конспиратори днес вярват, че фикционалните събития, описани в сюжета на телевизионния епизод, всъщност доста подмолно описват реалността. Така се появяват и стотици конспиративни теории за секретни космически мисии на Луната и Марс, за които никой нищо не знае.

В кулминацията на предаването бил пуснат видеозапис, който показва кадри от съвместна мисия на САЩ и СССР до Марс през 1962 г. - в разгара на Студената война. Нима подобен невероятен развой на събитията е възможен изобщо? Съществуват ли наистина подобни космически програми, ръководени от глобалните политически сили, които стигат много по-далеч, отколкото е известно на обществото?

През 2001 година британският хакер Гари МакКинън твърди, че е открил шокиращи доказателства, според които подобна извънземна програма наистина съществува. Мъжът твърди, че е успял да се проникне в топсекретни компютри на Пентагона, където открил списък с екипаж, който бил съставен от извънземни офицери.

Хакерът е обвинен в хакването на 97 компютъра в продължение на месец. Започва съдебна битка, която се проточва 10 години, в които САЩ настоява мъжът да бъде екстрадиран от Великобритания. В крайна сметка битката е спечелена в негова полза и мъжът остава.

Ако откритията на МакКинън са истина, обаче, това би означавало, че уж невинното предаване "Алтернатива 3" не е пълна измислица и описаната тайна космическа програма е напълно реална.

А за това има и някои притеснителни доказателства, които правят конспиративната теория все по-истински сценарий.

НАСА е създадена през 1958 година. За широката общественост организацията движи космическата програма на САЩ. Паралелно с това, обаче, американските военовъздушни сили продължават да провеждат тайна операция извън орбитата на земята. Това се случва, след като през 1960 година американските въздушни сили решават да се разграничат от НАСА и да започнат разработването на собствени космически програми.

Самолетът F-117A (известен като "нощен ястреб") е финансиран, проектиран и създаден в пълна тайна. Съществуването му става ясно през 1988 г. - 11 години след първата му битка. Защо? Никой не знае!

Това поражда много въпроси. Един от тях е дали провеждането на подобни тайни операции продължава. Отговорът вероятно е положителен.

През 1950 г. въздушните сили на САЩ харчат милиарди долари за закупуването на Dyna-Soar – доста напреднал и добър космически апарат, който може да се използва няколко пъти. През 1963 г. тихичко обявяват край на проекта.

В средата на 60-те години прекратяват планове за космическа станция, наречена  MOL (manned orbital laboratory). Станцията е проектирана основно за разузнавателно фотографиране и управлявана от двучленен екипаж.

През 1970 г. Програмата MOL е прекратена от Президента на САЩ Ричард Никсън. Неговите мотиви са забавянето на разработките и двойно надхвърления бюджет. Според американската администрация проектът е морално остарял и шпионски спътници без екипаж могат да вършат същата работа на много по-ниска цена.

Следва проект "Хоризонт". Идеята на амбициозният план било да се построи човешка база на Луната много преди кацането на Луната на НАСА през 1969 г. "Хоризонт" директно е спрян.

През 1989 г. Ню Йорк Таймс съобщават, че въздушните сили са прекратили и друга своя програма, с която целяла да изпрати хора в космоса. Екипажът бил съставен от 32 души. Имало космодрум в Колорадо. Докато проектът не бил публично обявен пред един единствен вестник, никой не бил чувал за него. Дори НАСА.

Какво е общото между всички тези проекти?

Всички тези последователни и огромни инвестиции от страна на въздушните сили на САЩ целят да изпратят хора в космоса. Много бързо и тихо, обаче, потъват в небитието без особен резултат. А това звучи подозрително. Особено предвид факта, че всички тези мисии са тайни.

Ами ако реално никога не са били напълно прекратени? Ако продължават? Ако има още по-тъмни проекти, за които никой нищо не знае?

Интересен отказ от личния дневник на президента Роналд Рейгън през 1985 година загатва много интересни неща. Държавният глава кани на вечеря петима топ учени. На страница 334 от дневника на Рейгън е записано:

"Беше удивително. Космосът наистина е последната граница. Някои от научните постижения звучат като фантастика. Само че тези са истина! Научих, че капацитетът на нашите совалки е толкова голям, че можем да изпратим в орбита 300 души!"

В действителност, обаче, капацитетът на всички совалки, построени до момента са за до 8 души, досега са създадени само 5. САЩ никога не е имал технологичните възможности да изпрати 300 души в космоса. Поне не официално.

Нещата стават още по-интересни.

През 1965 година експертът по електроника в американските въздушни сили сержант Карл Уолфи бил повикан в НАСА, за да провери някаква неизправност в снимачната техника. В лабораторията се прожектирали снимки на лунната повърхност, совалка, обикаляща около Луната.

Уолфи се заговорил с техника, който пускал снимките. Мъжът му показал снимка от задната страна на земния спътник. Там имало база. Уолфи видял големи кули, имало сателитни чинии.

И това не е единственият подобен свидетелски разказ.

През 2010 година Лаура Айзенхауер, внучката на американския президент Дуайт Айзенхауер разказва, че през 2006 година с нея се свързали, за да я поканят да участва в мисия до Марс. Разказали и, че ще отиде на база на червената планета и ще стане част от колонията, която цели да спаси човечеството при еко катастрофа на Земята.

Същият сценарий, както в предаването "Алтернатива 3".

Възможно ли е подобно неща да е истина? Въпросите са много, а отговорите - никакви. Конспирациите продължават.