Съкровището от Калиакра – новото бижу за родната археология

Едно глинено гърне с необикновено съдържание. Ранна сутрин, 17 август, крепостта Калиакра - под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в., археолози откриват малко глинено гърне, в което е скрито богато съкровище.

То съдържа 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен и четири маниста от скъпоценни камъни и злато. Находката е открита по време на редовни археологически разкопки, които се провеждат за петнадесета поредна година в крепостта Калиакра.

"Това се случи благодарение на системните археологически разкопки. Повечето от нашите големи открития са случайно открити, в което има някаква тръпка, но когато постигнеш нещо в резултат на продължително и системно проучване, е най-доброто", заяви директорът на НИМ доцент д-р Бони Петрунова в предаването "Операция история" по телевизия Bulgaria ON AIR.

Не толкова известен на широката общественост факта, че Калиакра е била столица на една от една от българските държави, тази на Добротица.

Добротица е изключително интересна фигура в нашето късно средновековие, той създава достатъчно силен флот, като съюзник на веницианците срещу генуезците, посочи експертът.

Две от монетите в съкровището са изключително ценни, тъй като сечени от венециански доджове, управлявали много кратко и от тях няма много останали сечени монети.

Цялата стойност на съкровището е трудно да се определи. Скоро то ще бъде изложено в Националния исторически музея.

Като едно от най-необикновените съкровища у нас, доц. д-р Петрунова определи Вълчитрънското, освен че е най-голямото намирано в българските земи, в неговата изработка е използвана и сплавта електрон, което е много рядко срещано. Интересен факт е, че хората открили съкровището, дълго време на са подозирали какво са намерили и в най-големия златен съд с тежина над 4 килограма се хранели прасенца.