От "Homo sapiens" в "Homo cyberneticus" Как ще еволюира човешкият вид?

Стигнали сме до момент, в който можем да спрем и да си зададем въпроса: "Какво ще се случи от тук нататък?" и да дадем почти всякакъв отговор на този въпрос, а може и да сме създатели на нов въпрос.

Имаме волята да дадем всякакъв отговор, просто защото разполагаме със знанието и разума, с които да измислим логична аргументация за него. С други думи, ние имаме способността да доказваме теории, независимо дали са наблюдаеми или не. Притежаваме "окото" на науката, а интелектът, идващ от неокортекса, е нашата лупа.

Но ние ли сме най-добрия еволюционен продукт? Или дървото, което може да живее над 5000 години? Или бактериите, които могат да оцелеят в Космоса?

Все още не сме достатъчно еволюирали, за да отговорим на всички въпроси. От еволюционна гледна точка, ние едва се събуждаме от дългия сън на просто инстинктивни животни и навлизаме в ерата на разума.

Какво мислим за бъдещето, когато става дума за "Homo Sapiens"? Има много теории. Всъщност има много възможности. Някои от нас мислеха, че в бъдеще ще имаме по-големи глави с по-големи мозъци, но това се оказа еволюционно неефективно, тъй като жените биха раждали още по-трудно. Природата не би избрала това.

Други хора смятат, че в бъдеще хората ще имат по-добри физически характеристики и ще изглеждат по-слаби и стройни, ще сме с еднакъв цвят на кожата, ще сме с изравнени показатели.

Трети смятат, че хората ще са безполови или, че човечеството ще се превърне в колективен суперорганизъм.

Има, обаче, едно наистина интересно и логично предложение. Ако погледнем в периодичната таблица, можем да видим, че въглеродът и силицият са елементи от една и съща група. Животът на земята, както всички знаем, идва от един геном, който е базиран на въглерод, но се оказва, че може да съществува форма на живот, базирана на силиций. Това е малко вероятно да се случи, тъй като силицият не е толкова практичен и не се свързва толкова добре с други елементи, както въглерода.

Футуристът Ян Пиърсън предполага, че ще се превърнем във видове, които леко ще бъдат подпомагани от части на компютър. Със някое и друго подобрение, бихме се превърнали в "Homo cyberneticus". Това означава нашите мозъчни и двигателни дисфункции да бъдат подпомогнати от силициеви приспособления. Като химичен елемент, силицият е на второ място след кислорода в човешкия организъм.

Силицият е изключително важен минерал за имунитета. Различното при него е, че той успява да улови различните болестотворни микроорганизми, бактерии, вируси и гъбички и успешно да ги изведе извън организма. Части, направени от силиций, по никакъв начин не биха засегнали или инфектирали нашите организми, което би ни позволило да го използваме за алтернативни "части" на нашето тяло.

Ако този модел се окаже успешен, и използваме силициево-базирани приспособления за нашите мозъци, без проблем ще го докараме до момента, в който нашият мозък ще е изцяло базиран на принципите на един компютър. Този вид би бил известен като "Homo hybridus", тъй като ще има тяло, подобно на нашето.

Но Пиърсън предвижда един основен недостатък на "Homo hybridus" - в крайна сметка органичните части на индивида ще изчезнат и ще умрат и това ще доведе до възхода на "Homo machinus". Този вид ще бъде изцяло изработен от силиций и по същество ще е безсмъртен. Мозъкът ще може да създава копия на информацията, по подобие на компютър, за да не я губи, а частите ще могат да бъдат ремонтирани или заменяни.

Разбира се, ние като същества, пазещи "човещината" в себе си, не бихме искали да стигаме чак до този момент. Но "Homo cyberneticus" изглежда като нещо съвсем реалистично. В крайна сметка в момента науката не се ли стреми точно към създаването на приспособления, които биха могли да заместят липсата на някои функции/ органи на тялото ни?

Създаваме изкуствени крайници, създаваме изкуствени клапи, които да изпомпват кръвта ни. Защо да не създадем и малки частици, които да подобряват мозъчните ни показатели, или да помагат на човек с проблем да функционира нормално и безпроблемно?

Смята се, че колкото по-напреднали са технологиите, толкова повече разузнаване ни е нужно, за да ги разберем и подобрим. Така че по някакъв начин напредването на технологиите чрез научните области, които сме създали (или, които са ни създадли), ни е направило малко по-интелигентни. Науката предизвиква нашия мозък като орган. Казва се, че сме втора версия на "Homo sapiens", тъй като сме се развили значително от момента, в който сме били просто изправени маймуни. Научихме се да пеем, да танцуваме, да разговаряме, да мислим, да реализираме, да мечтаем и много други. Какво ще се случи с третата версия на "Homo sapiens"? Или в близко бъдеще вече ще се говори за "Homo cyberneticus"?