За египетските пирамиди ползвали метал от Черноморския район?

През това лято от Варна ще тръгне международна експедиция, чиято цел ще бъде да докаже, че при строежа на египетските пирамиди се е ползвал метал, добиван в Черноморския регион. Поне такова твърдение се среща при Херодот, разказа за БТА ръководителят на мореплавателите д-р Доминик Гьорлиц от Германия.

Ентусиастите, които ще изучат дали това е възможно наистина, ще плават с тръстиков съд. В момента примитивният кораб се строи в Белослав.

Майсторите са индианци от Боливия, живеещи край езерото Титикака. Това племе е единственото в света, което все още съхранява старите традиции за строеж на тръстикови лодки, обясни д-р Гьорлиц.

Край Варна боливийските лодкостроители творят съд дълъг 14 метра, широк 4, с два метра борд. Освен тръстика ползват въжета, тъй като е доказано, че хората от праисторическия период са ги познавали добре. Били са направени от коноп, лен, а в някои е имало и вплетени кожени нишки.

На въпроса дали чудото на древното корабоплаване, построено край Варна, има опасност да потъне, германският археолог отговаря категорично отрицателно. По думите му тръстиковият съд е много стабилен и дори преобръщането му е почти невъзможно. Причината е, че има странични дъски, наречени швертове, които го стабилизират и предпазват от обръщане. Те помагат и за навигирането, тъй като играят ролята на кормило, разказва д-р Гьорлиц.

За себе си германският учен разказа, че е доктор на археологически науки. От 30 години се занимава с експериментална археология, като специалността му е древното корабоплаване. Д-р Гьорлиц допълни, че проучванията му се базират не на писмени източници, а на изображения.

Контактите между отделните общества в древни времена са били на база размяната на различни стоки, каза д-р Гьорлиц. Според него интересното е, че където са открити останки от хора, има и изображения, сред които пък има и такива на плавателни съдове. В Египет, например, има много изображения на лодки от материал, какъвто се намира в Индия, а няма данни да е се е осъществявал търговски обмен между двете държави, посочи д-р Гьорлиц.

По думите му самото наличие на този материал обаче показва, че все пак е имало някакво движение на стоки, но по-скоро едностранно - от Индия към Египет.

Д-р Гьорлиц посочи, че следва идеите на Тур Хейердал. Само че норвежецът е смятал етиптяните за основа на човешкото общество, за най-развитата цивилизация, докато позицията на германския археолог е, че при по-ранните общества, от праисторията, още преди да има държави, е имало много по-добри мореплаватели. Въпросът кои народи визира го кара да поклати глава - тези общности са нямали народностни имена, просто групи от хора, които обаче са имали умения.

За името на експедицията - АБОРА, д-р Гьорлиц разкрива, че думата идва от езика на гуанчите - вече изчезнало население от Канарските острови. Значението й е светлината, която огрява океана при изгрев и залез , т.е. , когато слънцето докосва водата. В езика на гуанчите се е произнасяло като аора, което пък е много близко до аврора - богинята на зората, обяснява археологът.

Какви отговори ще търси експедицията, освен да доказва твърденията на Херодот, археологът не коментира в подробности. Споделя, че в това отношение се придържа по-скоро към мисълта на Айнщайн, че в едно такова изследване е важно не толкова знанието, колкото въображението, защото човешкото знание има граници, но въображението - не.

Все пак уточни, че най-важната цел на пътуването е да докаже, че такива примитивни плавателни съдове е напълно възможно да са били използвани още през праисторическия период в района на Черно море. Това автоматично ще потвърди и сведенията на Херодот, че египтяните са внасяли желязо от района на Черно море, най-вероятно от Кавказ.

За д-р Гьорлиц е много важно плаването да докаже и че такава примитивна конструкция може да плава в две посоки. Тя не е служела просто моряците да се доберат до някаква суша, а и да се върнат обратно, у дома, защото типът използвано платно е позволявал да управляват корабчето си въпреки теченията и посоката на вятъра.

Въпросът как се организира нещо толкова екзотично и мащабно като експедицията АБОРА 4 кара д-р Гьорлиц да се усмихне малко накриво. Признава, че преди 20 години му е било значително по-лесно, тъй като тогава не е имало толкова тежка бюрокрация и решенията са се вземали много по-бързо и лесно. От друга страна финансирането също започва да става все по-сложно, тъй като с годините всичко поскъпва.

Все пак пречките са преодолени и предстои старта на експедицията, обобщава с оптимизъм германският учен. Спомня си как в началото са били съвсем малка група приятели-фенове на Тур Хейредал, които са правели дребни експерименти. Постепенно групата се разраснала, опитите станали по-сложни. Накрая Гьорлиц създал асоциация "АБОРА", към която започнали да се присъединяват съмишленици от цял свят.

"Най-приятната изненада за мен беше, когато открих и в България хора, които прегръщат идеята за настоящата експедиция и започнахме да работим по осъществяването й", казва археологът.

В крайна сметка екипажът на предстоящата експедиция ще бъде от 12 ентуасиасти, които ще плават на смени. Сред тях има представители на 8 националности. Българският участник ще бъде археологът от Варненския исторически музей Теодор Роков. След отплаването от Варна тръстиковият плавателен съд ще премине през Босфора и Истанбул, през Мраморно море, Чанаккале, Троя, Дарданелите, Милос, за да стигне до Александрия.

Всъщност, идеята на експедицията е близка до нас, тъй като се знае, че живот по тези земи е имало още 4 200 години преди Христа, допълни Данко Калчев, управител на фондация "Белославско стъкло", която предостави безвъзмездно терен и техника за строежа на тръстиковата лодка. Според него е изумително, че 6 хиляди години преди нас тук е имало цивилизация, хората са можели да обработват метали. И не само това, но са и търгували с други общности, дори от Средиземноморието.

Калчев уточни, че когато отплава корабът, ще бъде обособена музейна експозиция, която ще разказва подробности за експедицията. Такава сбирка ще бъде направена и в Германия. Разказът за АБОРА 4 ще си кореспондира много добре и с експонирането на последната българска подводница "Слава", която също ще бъде разположена в музея в Белослав.

Според Калчев посетителите ще имат възможност да видят с очите си как много преди да започне да прави метални кораби, човекът пак е плавал по моретата, макар и с тръстикови лодки. А мечтата на Калчев е всеки разгледал експозицията да запомни, че трябва да щадим максимално околната среда. Тръстиката във Варненското и Белославското езеро, макар и неподходяща за кораби, е белите дробове на района, без нея промишлеността щеше да е убила всичко наоколо, обобщи Калчев.