Кой ден е днес или защо дните в социална изолация ни се сливат?

Кой ден е днес?

Сигурно и вие сте си задали поне веднъж този въпрос от началото на изолацията. Въпрос, който отразява усещането, че всички дни се сливат, и че всъщност детайлите вече нямат значение.

Вътрешните ни часовници са объркани. Вторник е като четвъртък, сряда е като събота, неделята има ли въобще значение? Дните от седмицата и почивните дни се различават твърде малко. Сякаш са останали само вчера, днес и утре.

Това не ни помага особено и губим ориентация. Много хора споделят, че се концентрират по-трудно и им отнема повече време да изпълняват задачи, които преди са правили с лекота.

Според експертите карантината, социалната изолация и ситуацията на пандемия са се отразили на когнитивното ни здраве - т.е. способността ни да мислим, учим и помним.

"Като буря от промени в средата е - загубата на социалните котви и повишаване на когнитивния стрес", твърди Елиса Епел, професор по психиатрия в Университета Калифорния.

За капак много от хората дори не се наспиват добре.

Обичайните ни графици ги няма

Точно както телата ни разчитат на външната среда като слънцето да поддържат циркадните ритми, те разчитат и на физически и социални знаци.

Това включва обичайният ни режим - сутрешното и вечерно пътуване, обичайните времена на хранене, или пък дори седмичното посещение в църква или джамия за някои. Така телата ни, несъзнателно за нас, разбират кой ден е.

Сега обаче повечето хора са приковани към дома си и тези режими са разрушени.

Дните вече нямат обичайната си структура.

"Загубили сме режима на типичната седмица, тоест вече нямаме очакването за уикенда", обяснява пред CNN проф. Епел.

Офисът ни е дом, домът ни е работа, и много хора всъщност в момента работят повече. Довършват работа вечер или пък през уикенда.

Няма концерти, спортния събития или партита, които да направят ясен раздела между работа и свободно време.

Дните просто си се влачат и това означава, че отделяме повече енергия да направим график на деня си.

"Когато имахме нашите режими не им отдаваме такова значение", обяснява Лин Буфка от американската асоциация на психолозите.

"Дори и пътуването ви до работа да е уморително, в главата ви няма размишление какво трябва да се случи този ден", обяснява той.

А за онези, които все пак трябва да отидат физически на работа, пътят изглежда доста различно. Те трябва да запомнят да носят маските си, ръкавици, да спазват социална дистанция.

Съчетаваме повече дейности

Друга причина да не можем да различим дните е, че буквално мултитаскваме. Много хора балансират между много отговорности, част от които са нови за тях.

Например това да наблюдават обучението на децата си, да се грижат за по-възрастен роднина, всичко това, докато все още работят на пълен ден, или пък се справят със стреса от внезапната загуба на работа.

Това обаче се случва на едно и също физическо място. Също така по-често превключваме между задачи и отговорности. Някои хора, оставайки у дома, биват и твърде стимулирани от твърде много екрани, новини, информация.

"Оперативната ни памет е ограничен ресурс", обяснява проф. Епел.

Според нея можем да направим две неща - да се опитаме да свършим няколко неща наведнъж, или просто да ги разпределим във времето.

Когато хората се опитват да свършат твърде много неща наведнъж става по-трудно да обработят информацията, обяснява професорът по психиатрия и поведнеческо мислене Ингер Бурнет-Цайглер.

"Тогава информацията не се запаметява и те не могат да сис спомнят какво са правили или какво са казали преди минути", допълва тя.

Стресът

Да не можеш да си спомниш кой ден е може да бъде и симптом на стреса, смята Бургнет-Цайглер.

Пандемията се превърна в източник на хроничен стрес за мнозина, и то с продължение на седмици. Високият стрес  се отразява на способността ни да се концентрираме и да внимаваме, и дава лошо отражение на краткосрочната ни памет.

Друг ефект на стреса? Отразява се на съня ни негативно.

"Често, ако стре стресирани, или тревожни, тези мисли и чувства могат да попречат да заспите", обяснява проф. Цайглер.

Безсънието от своя страна допринася за влошеното ни когнитивно здраве, внимание и концентрация.