За 3000 г. гените на европейците са се променили значително

Биолози откриха, че през последните 3000 години структурата на няколкостотин човешки гена от европейски произход се е променила значително под въздействието на естествения подбор. Това потвърждава, че биологичната еволюция на човека продължава, пишат учените в научното списание „Nature Human Behaviour“.

"Проучихме как естественият подбор е повлиял на 870 различни характеристики на човешкото тяло, свързани с няколко гена едновременно, и установихме, че еволюцията е повлияла на около 88% от тях. Не всички промени са положителни, но в повечето случаи селекцията намалява шансовете за развитие на различни заболявания или увеличава шансовете за възпроизводство", пишат изследователите.

Учените не са единодушни по въпроса дали биологичната еволюция на човека продължава и след прехода към цивилизация. Някои изследователи смятат, че оттогава насам развитието на човека до голяма степен се определя от социалните фактори, докато други са убедени, че биологичната еволюция на Homo sapiens продължава.

В новото проучване китайски биолози, ръководени от професора от Шанхайския транспортен университет Лин Гуанин, потвърждават последната теза. Те са анализирали резултатите от широкомащабни генетични проучвания на европейци, проведени между 2010 и 2020 г.

Целта на Лин и колегите му е била да разберат как са се променили няколко хиляди гена, свързани с човешкия ръст, предразположението към анорексия, както и 870 други телесни характеристики, през последните няколко хиляди години. За тази цел учените проучили колко често се срещат различни мутации в тези области на ДНК при съвременните и древните хора, живели на Земята преди 4200-14000 години.

Оказало се, че естественият подбор продължава да действа върху по-голямата част от тези гени, свързани с 88% от особеностите на човешкия външен вид и функции на тялото. Почти всички тези промени увеличават адаптивността на европейците към условията, в които са живели техните предци, а 6-7,5% от еволюционните промени в работата на мъжкото и женското тяло са свързани с увеличен шанс за възпроизводство.

Някои от тези промени, както отбелязват биолозите, изглеждат много необичайни за съвременните хора. По-специално мутациите, свързани с предразположение към анорексия и чревни заболявания, увеличават шансовете за оцеляване на техните носители. Носителите на генни вариации, свързани със шизофрения и разстройство с дефицит на вниманието, също са имали повече потомство.

Учените предполагат, че много такива мутации са помогнали на предците ни да оцелеят при постоянния недостиг на храна, честия контакт с патогени и други заплахи за живота, които днес са рядкост. Лин и колегите му се надяват, че по-нататъшните изследвания и дешифрирането на кроманьонските геноми ще помогнат да се докаже тази теория.