Непознат вид голяма панда обитавал земите на България

Непознат досега вид голяма панда е обитавал Балканите преди шест милиона години. Статия за откритието на българския учен проф. Николай Спасов и китайския му колега Цигао Цзянцзо е публикувана в научното издание на Американското дружество по палеонтология Journal of Vertebrate Paleontology.

Днес пандата, рядък вид в световната Червена книга, живее само в планинските гори на Съчуан, в Китай, разказа пред БТА проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките. Той отбеляза, че интересно при този  вид мечка е уникалната му специализация да се храни с растителна храна, и то с бамбук.

В далечното минало

Останки, макар и много редки, на изкопаеми панди, които дават някаква представа за еволюцията на тази група, са откривани както в Европа, така и в Китай, разказа още Спасов. По думите му намереният в България вид е много по-късен и еволюирал от всички досегашни европейски изкопаеми панди и е поне толкова еволюирал, колкото този китайски род, който се смята за пряк предшественик на днешната голяма панда. Въпреки това не може да сме сигурни, че именно нашата панда е прекият предшественик, по скоро това е една странична клонка, която е отишла доста напред в еволюцията си, допълни ученият.

Той отбеляза, че за да съществува панда на Балканите преди шест милиона години, тук е трябвало да има подходящите климатични условия - влажни гори с климат, близък до днешния тропически.

Два странни зъба с десетилетия "крият" своите тайни

До откритието се стига, след дълги години упорита работа на българския учен. Загадката поставят фосилите на два зъба, които отдавна стоят в научната колекция на Националния природонаучен музей, но за тях има изключително оскъдна информация. Дълго време не можех да разгадая тези зъби, защото не беше ясно нито находището, нито възрастта, нито точно какво е това, освен, че е някакъв хищник, разказа Спасов. В крайна сметка успяхме да установим, че това е нов изкопаем вид голяма панда, която в много отношения по своите зъби вече прилича на днешната панда, допълва той.

Пандата - специалната мечка

Пандата сама по себе си е уникално животно, дълго време не се знаеше към коя група спада, обясни професорът. Днес, след поредица молекулярни изследвания вече твърдо е установено, че това е мечка, но много специализирана мечка, която се храни почти изцяло само с бамбук и живее в планините на провинция Съчуан, в Китай.

Парадоксално звучи, че в Европа, и то в България, е открит древен вид, който е живял преди шест млн. години, но палеонтологията разкрива наистина нови древни светове, които на пръв поглед не можем да си представим, отбеляза Спасов. Той допълни, че възрастта на находката е определена чрез данните за възрастта на въглищния пласт, където е била, натрупвани от геолозите и палентолозите. Въглищата се образуват в заблатени гори, така че със сигурност може да се каже, че това същество е живяло във влажни гори, отбеляза ученият.

Специалният вид, обитавал Балканите

При всички случаи това е най-еволюиралият в много отношения изкопаем вид от всички известни днес в Европа видове. Европейските са много древни и примитивни, запазили са примитивни хищнически белези, докато новоописаният вид, който е доста по-късен от всички предишни известни видове от нашия континент, вече има зъби, които са специализирани към изцяло растителен начин на живот или почти изцяло, т.е. те показват еволюция в посока на храненето на днешната голяма панда.

И това е безспорно много интересен за палеонтологията и еволюцията факт, защото показва, че преди около шест милиона години тези животни, големите панди, са били разпространени много по-широко отколкото сега, отбеляза Спасов. Професорът предполага, че сред причините видът да е по-скоро вегетариански, е конкуренция с други месоядни видове. В научната статия се изказва предположение, че въпреки вегетарианския му хранителен режим зъбите на този вид са осигурявали достатъчна защита срещу хищници. Освен това кучешките зъби са сравними по размер с тези на съвременната панда, което предполага, че те са принадлежали на животно с подобен размер или само малко по-малко, предполага още откривателят.

Как се прави научно откритие

Методите, ползвани в палеонтологията за установяване на подобни открития, са сравняване на находката с всички възможни други останки по метода на отхвърлянето. Първо разбираш, че това е хищник, след това - че е от групата на мечките, после го сравняваш с тези, които най-много приличат и разбираш, че това са пандите, разказа процеса на проучването ученият. Постепенно той установява, че към момента няма нито една от познатите панди с точно такива зъби. Прилича най-много на един род, намиран в Европа, но с по-примитивни зъби, каза проф. Спасов и добави, че това показва, че "нашият" вид е явно нов, по-еволюирал вид от този род.

В отговор на въпрос, проф. Спасов отбелязва, че в тяхната работа молекулярните изследвания все още не са възможни, защото не може да се извлича ДНК от фосили на шест млн. години. В зависимост от условията на съхранение, в които са запазени останките, ДНК може да се извлича от обекти от късния плейстоцен, т.е. на възраст от десетки хиляди години. Извличани са и от останки, които са доста по-ранни от това, но на милиони години до сега никой не е извличал. Тъй като няма органично вещество, което да запази тази структура, поясни Спасов.

Фосилните находки на двата зъба са открити вероятно в района на село Огняново, община Елин Пелин, още през 70-те години на миналия век. Може това да е станало, когато е правена язовирната стена на яз. "Огняново", предположи проф. Спасов и допълни, че има информация за въглищни прослойки в този район, които са датирани.

Двата зъба са донесени вероятно на моя предшественик в Националния природонаучен музей при БАН д-р Иван Николов, аз ги получих в наследство, разказа Спасов и допълни, че, за съжаление, до тях е имало само една бележка с набързо написана на ръка една единствена дума. Трябваха ми много години, за да мога да разчета написаното - Гюреджия, и след това още много години, за да разбера какво е това, отбеляза той. Оказа се, че надписът е старото име на село Огняново. Чак тогава вече можах да направя и търсенето на въглищните пластове и да се добера до данните за тяхното датиране, обясни ученият. Оттам нататък следваше вече палеонтологическата работа - сравняване на тези зъби с досега известните съвременни и фосилни.

Всъщност аз съм работил върху определянето на тези останки през цялата ми кариера до момента, разказа той и допълни, че се е връщал към неясната находка периодично в продължение на години.

Бързай бавно

Проф. Спасов не оценява това голямо забавяне непременно като нещо лошо. Убедил съм се, че понякога забавянето води повече до ползи, отколкото до вреди, каза той и допълни, че междувременно са били описани три изкопаеми рода големи панди и това му е дало възможност да се ориентира в систематиката на тази група и да определи заедно с неговия колега от Китай, че това е не само изкопаема голяма панда, но и нов за науката вид. Кръстих го в чест на д-р Иван Николов, който е съхранил тези находки - Agriarctos nikolovi, допълни той.

Как е изчезнал Agriarctos nikolovi

Вероятно климатичните промени в края на миоцена в Южна Европа, довели до засушаване, са имали неблагоприятен ефект върху съществуването на вида, смята ученият. Той предполага, че балканската панда е изчезнала вследствие на месинската криза на солеността - събитие преди 5,96 - 5,33 млн. години, при което Средиземноморският басейн пресъхва, променяйки значително заобикалящата го сухоземна среда.

В статията са представени два възможни еволюционни пътя за разпространение на тези животни. Според единия Ailuropodini се насочват от Азия и завършват с A. nikolovi в Европа. Според учения обаче "най-старите представители на тази група мечки са открити в Европа”, а това навежда на мисълта, че групата може да се е развила в Европа и след това да се е насочила към Азия.

Съавторът Цигао Цзянцзо от Пекинския университет, в Китай, е с основна заслуга за ограничаване на идентичността на вида до принадлежността му към Ailuropodini - род в семейството на мечките Ursidae.