Как жабите се приспособиха да живеят с радиацията край Чернобил?

Екип от биолози откри, че вид жаби се е адаптирал към живот в зона с повишена радиация, съобщава The Conversation.

Аварията в АЕЦ Чернобил през 1986 г. генерира най-голямото изпускане на радиоактивен материал в околната среда в човешката история.

По ирония на съдбата високата радиация и евакуацията на хората от района, превръщат зоната около Чернобил в един от най-големите резервати в света. Днес там убежище намират застрашени в Европа видове като мечки, вълци и рисове.

Меланинова защита срещу радиация

От 2016 година учени изследват жаби, живеещи във водите около авариралата АЕЦ. Те откриват, че видът източни дървесни жаби (Hyla orientalis) е с еволюирал нов цвят на кожата.

Тези жаби имат ярко зелена кожа, но при индивидите в зоната около Чернобил тя е мастилено-черна.

Меланинът е отговорен за тъмния цвят на много организми. Пигментът намалява отрицателните ефекти на ултравиолетовото лъчение. Оказва се, че защитната му функция е по-голяма от считаното досега.

Учените откриват, че меланинът абсорбира и разсейва част от радиацията. В допълнение, той може да почисти и неутрализира йонизираните молекули вътре в клетката.

Тези му качества повишават шансовете за оцеляване на всеки един организъм - включително човекът.

"Резултатите от нашето изследване предполагат, че чернобилските жаби може да са претърпели процес на екстремно бърза еволюция в отговор на радиация. Онези жаби с по-тъмно оцветяване по време на инцидента, които обикновено представляват малцинство в популациите си, биха били облагодетелствани от защитното действие на меланина", пишат учените.

Само 10 поколения са били достатъчни черните жаби да се превърнат в доминиращите района. Причината е, че те са преживяли радиацията по-леко и са се размножавали по-успешно.

Изследването на чернобилските черни жаби представлява първа стъпка към по-доброто разбиране на защитната роля на меланина в среди, засегнати от радиоактивно замърсяване.