Парадокс: Медузите нямат мозък, учат с очите си

Медузите нямат мозък, а се учат с помощта на очите и нервите си, но изследователите едва сега успяват да докажат, че те могат да променят поведението си въз основа на предишен опит. Как тези безмозъчни същества могат да се учат и да променят поведението си, е загадка, която озадачава учените.

Според ScienceNews изследването, за което се съобщава в Current Biology, се отнася конкретно за карибските кубомедузи (Tripedalia cystophora) и показва, че те са в състояние да правят връзки между събитията в съзнанието си.

Изследването на тези медузи разкрива, че без мозък съществата все пак имат способността да учат.

Медузите са в състояние да променят поведението си, например за да избегнат сблъсък с нещо, което виждат. За невроетолога Ян Биелецки от германския университет в Кил това показва, че ученето може да е съществена част от нервните клетки, да не изисква изключително сложна нервна система, а да може да се осъществява в рамките на това, което той нарича "ограничена схема". Ако това е вярно, то би могло да даде нова представа за това как животните са развили способността си да учат.

Кубомедузата има тяло с форма на камбана, от което висят четири пипала с копчета, като всяко пипало включва около 1000 неврона и шест очи. Докато ловуват дребни ракообразни, медузите се насочват между корените на мангровите дървета в тропическите лагуни, извършвайки сложни маневри, които изискват преценка на разстоянието въз основа на контраста между светлината и сенките.

В мътните води обаче обектите с висок и нисък контраст могат да бъдат трудно проследени, което кара изследователите да се замислят дали тези същества могат да се научат, че обектите с нисък контраст, които може да изглеждат отдалечени, всъщност се намират по-близо.

С помощта на аквариум, заобиколен от редуващи се сиви и бели ивици, екипът от учени наблюдава 12 медузи чрез камера в продължение на около седем минути. Макар че първоначално изглежда, че те определят сивите ивици като далечни и се блъскат в стената на аквариума, в крайна сметка те променят поведението си. В хода на експеримента медузите сякаш започнали да третират сивите ивици като по-близки и плували, за да ги избегнат.

Средното разстояние на медузите от стената на резервоара в началото на експеримента е било около 2,5 см, но по-късно се е увеличило до около 3,6 см в края му. Броят на сблъсъците със стената също намалял, като средната стойност започнала от 1,8 на минута и завършила на 0,78 на минута. Еволюционният биолог Нагаясу Наканиши от Университета в Арканзас нарече това поведение "наистина невероятно", като самият той е изучавал нервните системи на медузите, въпреки че не е участвал в това изследване.

Биелецки и екипът му са направили още експерименти, включително такива, които включват отстраняване на пипала от медузи и поставянето им пред екран, който показва нискоконтрастни ленти. При показването на тези ленти се подава електрически импулс, за да се имитира ефектът от натъкването на препятствие. Макар че първоначално не обръщали внимание на светлосивите ленти на екрана, в крайна сметка те започнали да реагират на тях, като излъчвали нервни импулси по същия начин, по който биха сигнализирали на медуза да се отдалечи от препятствие.

Това сякаш показва, че пипалата могат да се учат самостоятелно, освен самите медузи.

Тези нови прозрения за това как медузите учат ще ни помогнат да разберем по-добре не само естеството на ученето, но и неговата еволюция в животинското царство.