Слънчево изригване е причина за полярното сияние над България

Небето над България бе озарено от полярно сияние в неделя. Необичайната гледка на оцветения в червено небосклон предизвика интереса и множество въпроси, както и множество публикации в социалните мрежи.

„От България такова явление може да се види само в редки случаи, след мощно изхвърляне на коронарна маса от Слънцето и то ако изригването е било в посоката, в която се намира Земята в момента“, каза пред БТА физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при Българската академия на науките и от катедра „Астрономия“ във Физическия факултет на Софийски университет „Св.  Климент Охридски“.

След като потокът от заредени частици пропътува разстоянието между Слънцето и Земята, той бомбардира земната магнитосфера и дори я огъва откъм нейната дневна страна. Поражда се геомагнитна буря, която може да доведе до смущения в радиовръзките, добави Маркишки.

Частиците слънчева плазма, които навлизат във високите слоеве на земната атмосфера, пораждат полярните сияния. В редки случаи, когато процесът е много интензивен, полярните сияния могат да се наблюдават и от по-ниски географски ширини, каза физикът.

Той обясни, че интензивността на потока от заредени частици, т.е. на корпускулярната радиация от Слънцето, се оценява по геомагнитния ефект, който тя предизвиква, чрез т.нар планетарен Kp индекс. Това е балометрична (логаритмична) величина, която може да има стойности от 0 до 9 и се определя от множество наземни геомагнитни станции, намиращи се в северното и в южното полукълбо на Земята.

Между 16:45 ч. и 18:45 ч. в неделя Kp индексът достигна и леко надмина стойност 8, след което започна да спада. Това може да се види на сайта на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, уточни Маркишки. Той посочи, че на сайта на института могат да се проследят и шестчасови прогнози за този индекс.

Според физика тези явления не са безобидни и заслужават да се проследяват с особено внимание. Геомагнитните бури причиняват проблеми с радиовръзките, възможни са аварии в енергийните системи и в кабелните телекомуникационни мрежи. Причината е, че в проводниците на електропреносните мрежи се индуцира допълнително напрежение, което може да изведе от строя важни съоръжения, каза Маркишки. Вредният ефект е толкова по-силен, колкото по-голяма е общата дължина на електропроводите в енергийния пръстен на дадена страна.

Маркишки припомни, че през 1859 г. при магнитна буря излизат от строя телеграфните линии в САЩ и в Европа. През 1972  г. също при магнитна буря са прекъснати телефонните връзки в щата Илинойс в САЩ. През 1989 г. шест млн. души в канадската провинция Квебек остават без отопление и осветление след прекъсване на електроснабдяването, пак при мощна магнитна буря.

Докато съвременната електроника и комуникациите стават все по-сложни и по-ефективни, те стават и по-уязвими, а човечеството разчита на тях вече буквално за всичко, отбеляза специалистът и поясни, че това показва защо е важно прогнозирането на подобни явления.

„Както и в метеорологията, за геомагнитните бури по-сигурни са прогнозите до два-три дни напред. По-дългосрочните прогнози се основават върху периоди от почти две седмици, през които една активна зона върху слънчевата повърхност, която е източник на слънчев вятър, е видима от Земята. Това е предвид 27 дневният синодичен период на околоосното въртене на Слънцето, тоест при взето предвид движение на Земята по нейната орбита около него. От значение е също колко време ще остане активна дадената зона върху Слънцето“, каза Маркишки.