Генетици планират да възродят чрез клониране мамута

Последните вълнести мамути са измрели преди около 4000 години, но ако генетиците от компанията „Колосъл Байосайънсис“ постигнат своето, до 2028 г. ще се роди бебе от изчезналия вид, съобщава Мейлонлайн.  
Учените от компанията имат за цел да възстановят генома на вълнестите мамути, като използват проби от открити екземпляри и запълнят пропуските с ДНК от съвременни азиатски слонове.

След това те трябва да вкарат ембриони на вълнести мамути в сурогатни слоници и да намерят племенни и правителствени партньори, готови да позволят на компанията да пусне - или да „възроди“, дивите вълнести мамути по днешните земи на техните някогашни местообитания.

Двата вида – мамути и слонове, споделят 99,6 % от генома си, така че това не е толкова голям проблем, колкото изглежда.

Главният изпълнителен директор и съосновател на „Колосъл Байосайънсис“ Бен Лам казва пред Мейлонлайн:
„Това е много харизматично същество. Бихме били късметлии, ако след 10 000 години хората ни обичат толкова, колкото ние обичаме мамутите днес“.

С топенето на вечната замръзналост в Северния полярен кръг се разкриват и изкопават останките на все повече вълнести мамути, включително такива, чиято кожа и козина са се запазили през всичките тези години. Тези екземпляри осигуряват необходимия генетичен материал.

След като реконструират генетичния код на вълнестите мамути, учените планират да го вкарат в донорски яйцеклетки от азиатски слонове, да оплодят ембрионите ин витро и да ги имплантират в сурогатни майки.
Първият вълнест мамут на 21-ви век може да се роди от азиатски слон.

Птиците додо и тилацините (тасманийски вълци) също са в списъка за възраждане чрез клониране, но вълнестият мамут е водещото начинание на компанията.

В крайна сметка популациите от вълнести мамути ще се установят в тундрата, казва Лам. И компанията е „много сериозна“ по отношение на целите си.

От стартирането си през 2021 г. персоналът на „Колосъл Байосайънсис“ е нараснал до 115 учени на пълен работен ден и 60 външни сътрудници. Според Лам компанията е набрала 225 млн. долара финансиране от инвеститори, сред които Томас Тюл, Тим Дрейпър и Боб Нелсън, както и от инвестиционните фирми за въздействие върху околната среда „Ет Уан Венчърс“ и „Клаймът Кепитъл“.

Компанията обаче трябва да изпълни много важни задачи, преди вълнените мамути да могат да се разхождат из тундрата.

По този път инвеститорите на „Колосъл“ могат да получат сериозни печалби, тъй като Лам и екипът му ще намерят изгодни приложения на биотехнологичните постижения, които разработват, за да възкресят вълнестия мамут.
„Смятаме, че дългосрочният потенциал не само за въздействие, но и за поскъпване на акциите, е доста висок, като се има предвид технологията, която ще се получи от това“, каза Лам.

„Колосъл“ също така планира да предостави специфичните си инструменти за опазване на околната среда на организации с нестопанска цел и правителства, каза Лам.

Учените смятат, че хранителните навици на вълнестия мамут биха подхранили тундровите пасища, което от своя страна би улавяло тонове въглерод в атмосферата и би запазило топящия се в наши дни вечно замръзнал пласт от земната повърхност.

Освен за вълнестия мамут, „Колосъл“ работи и за връщането на птицата додо, както и за тасманийския вълк, който е бил преследван до изчезване през първата половина на XX век.

Унищожаването на тасманийския вълк се основава на лоша информация: Австралийското правителство обявява награда за животните, защото тасманийските фермери смятат, че той убива овцете им. Тенденцията обаче се обърна в негова полза, тъй като учените и обществеността по-добре разбират важната роля на върховите хищници за запазване на баланса в екосистемите. Разговорите с местните власти, индустриалните групи и локалните общности доведоха до появата на два потенциални обекта за повторно връщане в дивата природа, казва Лам.
Неотдавнашна анкета за проекта на „Колосъл“ за възраждане на тасманийския вълк показа, че 77% от 3012 анкетирани са отговорили с „Да“ на въпроса: „Трябва ли учените да се опитат да възстановят изчезналите тилацини?“. /БТА, Христо Кьосев/