Кой къде е след разпадането на Югославия

Изминаха 20 години, откакто Социалистическа федеративна република Югославия престана да функционира като държава, след като независимост обявиха Словения, Македония, Хърватия и започнаха разрушителните войни. 
 
Досега шест и половина държави произлязоха от СФРЮ.

Косово беше последната страна, която обяви независимост през 2008 г, преди това Черна гора през 2006 г., а с оглед на политическите идеи в Босна и Херцеговина и в части от Сърбия няма гаранции, че тези процеси са приключили.

Словения е далеч напред, Хърватия е убедително на второто място, за бронзовия медал се борят Черна гора и Сърбия, а Македония изпреварва само полууредената Босна и Херцеговина и полупризнатото Косово, пише “Нова Македония” в материал по изминалите 20 г. от разпадането на  Югославия.

Сърбия: Сърбия за първи път е на страната на исторически губещите, което влияе на цялостната ситуация в държавата, казва сръбският политически анализатор Душан Янич. Имаме загуби от войната, от югосанкциите, загуби като население и със сигурност като международен авторитет, тъй като днес сме нежелана държава.
Ние не се отделихме от Югославия, а сме това, което остана от нея. Днес Сърбия е неефикасна държава. Напредъкът е, че тръгнахме в евроинтеграционна посока, но не със силна воля, а с двоумение. ОТ СФРЮ политически завършени държави са само Словения, Черна гора и Хърватия. Ние сме във втората група. Икономически без Белград като столица всичко останало /в Сърбия/ е на дъното, казва Янич.

Черна гора: Най-силно се промени начинът на мислене на хората, особено за икономиката и отвореността за чужди капитали. Икономически толкова напреднахме, че сега у нас идват да работят 45 000 души от региона. Най-големият успех ни е независимостта, казва Веселин Вукотич, ректор на университет в Подгорица, Черна гора. Като неуспехи той посочва неподготвеността на политическия елит да направи модерна държава, както и слабости в съдебната система.

Косово: Постигнахме главната цел – независимостта, но с това не се осъществиха очакванията на гражданите, че ще се тръгне напред, особено в икономическо-политически смисъл и върховенството на закона, казва Белюл Бечай, политически анализатор от Призрен, Косово. Тук не може да се говори за човешките права на отделни групи. На всички тези права са нарушени с оглед голямата бедност, казва Бечай.

Словения: Постигнахме много по-голям напредък, отколкото можеше да се очаква през 1990 г. Днес Словения е модерна, глобално интегрирана суверенна държава без граници с Австрия и Италия, което преди беше само мечта, казва Матей Лаховник, професор от Любляна, Словения.
В икономически смисъл нашият БВП е на ниво 90 % от средния в ЕС. Най-големият ни неуспех е неефикасната съдебна система. Много хора се чувстват неоправдани, тъй като приватизацията доведе до големи социални различия, а и защото съдебната система лови само дребните риби, а големите се измъкват, казва Лаховник.
Независимо обаче от недостатъците със сигурност сме най-развитата от всички страни от бивша Югославия, във всички области, казва Лаховник.

Босна и Херцеговина: Днес Босна и Херцеговина е крайно разделено общество. В една държава има три отделни националности, със свои училища, медии, телекомуникационни системи, електрически компании, казва професор Уго Влаисавлевич от Сараево, Босна и Херцеговина. Националните общности за първи път в историята са „териториализирани“: ако пътувате с кола, веднага разпознавате в чиято територия навлизате. Трудно е да се говори за някакъв напредък. Ние сме със сигурност на последно място, по-долу дори от Косово. Там ситуацията с независимостта е ясна, а при нас все още не е ясна, казва Влаисавлевич.

Хърватия: Хърватия се върна назад в развитието си поради войната. От 2000 г. се отворихме за Европа, казва Влатко Цвъртила, професор от Загреб, Хърватия. Успяхме да изградим съвременна държава, която е член на НАТО и е напът да стане член на ЕС. Днес бележим най-голям напредък тъкмо в борбата с корупцията. Икономически и евроинтеграционно сме втори сред останалите (от бивша Югославия), но в много области делим първото място със Словения, казва Цвъртила.  

Македония: Ние сме нетипична страна в преход, която трудно може да се сравнява с останалите /от бивша Югославия/. Бяхме изправени пред много трудности,  непризнаване и други външни фактори, казва Илия Ацески, професор от Скопие, Македония. В Македония се създаде партокрация, всичко е политизирано. Мисля, че и междуетническата пропаст се задълбочи след 2001 г. Ако се сравним с останалите, сигурно сме на последното място, без Косово и Босна и Херцеговина обаче, които са специфични случаи, казва Ацески.

СРЕДНА ЗАПЛАТА (в евро)
Словения 964
Хърватия 717
Черна гора 463
Босна и Херцеговина 409
Македония 335
Сърбия 296
Косово 292

БЕЗРАБОТИЦА (процент)
Словения 9,2
Черна гора 14,7
Хърватия 16,1
Сърбия 16,6
Косово 16,6
Македония 32,2
Босна и Херцеговина 40

БВП  на глава от населението (в долари)
                       1990     2010    място в света
Словения       6.940   27.899     31
Хърватия        5.350   17.608     48
Сърбия           2.970   10.808     74
Черна гора     2.330   10.432     78
Македония     2.180     9.350     84
Босна и Х.      2.490     7.751      92
Косово            1.770     2.500    141