Глаголицата била македонска, че и по-стара от гръцката

Славянската писменост е по-стара от гръцката, смята македонският поет и критик Милош Линдро. Малко народи в Европа имат празник като македонския, посветен на светите братя Кирил и Методий и затова трябва да се гордеем с тях, пише „Нова Македония“.
     
„Да си честитим този наш голям и прекрасен празник на писмеността. Трябва да сме горди с нашите предци, които са ни оставили в наследство цели две азбуки: глаголицата и кирилицата. Можем да наречем това дар от съдбата. Трябва да имаме предвид, че много по-големи народи от македонския не са създали собствена писменост, а са заели някоя друга. Да не забравяме, че папа Йоан Пети (очевидно става дума за папа Йоан Павел II – бел.ред.) предложи и през 1980 г. светите Кирил и Методий бяха обявени за светци покровители на Европа. В този смисъл делото на св. св. Кирил и Методий е епохално“, е категоричен Линдро, цитиран от вестника.

Според Линдро гърците не са приели писмеността си от някакви загадъчни малоазийски или северноафрикански финикийци, а всъщност ставало дума за южните славяни. Така той твърди, че славянската писменост е по-стара от гръцката и съответно славяните са по-стар и по-цивилизован народ от елините.

Линдро обаче не спира дотук – той твърди още, че глаголицата е азбучна система, която е по-стара не само от кирилицата и от гръцката азбука, но и от латинската азбука. Според него нямало да е грешка, ако това твърдение се разпростре дори върху грузинското, еврейското и т. нар. коптско писмо, тъй като при тях се били запазили следи от съвършената подредба на глаголицата.

„Нова Македония“ пише още, че тази година се навършват 1 150 години от моравската мисия на славянските първоучители св. св. Кирил и Методий. „Това е възможност да обърнем поглед към тяхното дело с благодарност и чувство на гордост, че принадлежим към народ, чиито далечни корени черпят сила от Кирило-Методиевото дело“, пише вестникът.

В славистичната научна общественост било общоприето, се твърди в публикацията, че първите славянски книги били написани на езика на македонските славяни от околността на Солун, езика, който е бил близък на братята Кирил и Методий, творците на първата славянска азбука – глаголицата.

За см. Климент и св. Наум и дейността на Охридската книжовна школа пък било характерно използването на глаголицата до 12 век, за разлика от Преславския център, който много рано приел кирилицата, се твърди самоуверено в публикацията.

Глаголическото писмо на най-старата македонска писменост се свързва с глаголицата, използвана в Моравия и Панония, пише още „Нова Македония“.