Арогантно от Скопие: България да не ни краде историята!

Изключително арогантен и обиден за България и българите текст е публикуван в македонския вестник „Нова Македония“ под заглавие „Когато българите искат да станат македонци“.

Авторът отправя обвинения към България, че краде чужда история и определя отношението й към Македония като недобросъседско, недобронамерено и дори неприятелско. Оправят се персонални обиди към министър Петър Стоянович, директора на НИМ Божидар Димитров и лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, които според публикацията са умствено неуравновесени.

Целият материал е издържан в следния тон: не може да се помогне на българите татари с тяхната срамна история, които са недоволни от самите себе си, от своето потекло, история и те по никакъв начин не могат да станат македонци, разбирай със светла история.

Следват текстът на материала със съкращения:
„Македонецът никога не е искал да бъде българин и освободен от тази фрустрация, никога и не се е опитвал да присвоява нещо оттам, събития или личности, останали в историята и до голяма степен определили познанията за характера на една според световните размери не много популярна и приемлива българска политика. Например поне аз не се сещам да сме искали да присвояваме цар Калоян или онзи видински княз Шишман, който обсадил едно от най-големите християнски светилища Жича /манастирът Жича в Сърбия – бел.ред/, да вземе товара на българското участие в Първата и Втората световна война или да присвояваме галантния подарък на цар Борис за Хитлер под формата на македонските евреи, които заминават безвъзвратно за Треблинка.

Макар че не вярвам българската настояща политика и история да са прекалено засрамени от споменатите исторически факти, все пак, повече от впечатлително е, че към тази такава история се иска да се добави и малко светлина, някои положително потвърдени исторически събития и личности. И това нямаше да е проблем, ако в тези светли примери се разпознаваше нещо, което носи български печат и също такъв произход. Но какво да се прави, не е така.

Човек не е задължително да навлиза в науката, да познава историята - това няма да му пречи да носи самосъзнанието кой е и откъде произлиза, което прави безпредметни всички по-нататъшни аргументи за неговата принадлежност и идентичност. Някои наистина биха искали да бъдат французи, англичани, дори и българи, но и ако успее да вземе такова гражданство, това няма да означава, че неговият корен може да се намери на галската земя, на земята в Гордия Албион или някогашната татарска почва.

Последният скандал на меко казано скандалната българска политика и история на международната изложба „Идентичност и памет през 19 век“ в Белград, организирана от ЮНЕСКО, когато българският участник кой знае за кой път се опита да открадне корифея на македонската национална борба Гоце Делчев и македонската епопея Крушевската република, е проява на последователност, стандартно непремерено отношение на България и това несъмнено може да се оцени и като недобросъседско, недобронамерено и ако искате, неприятелско.

И този, както и многото, наистина прекалено многото случаи от миналото, когато официална София, нейните историци фалшификатори и някой и друг отроден македонец искат да докажат недоказуемото, отново ме уверява, че става дума за патологичен порив и за ментална ситуация, на която й трябва съответната помощ.

За да бъда по-прецизен, не вярвам, че тъжният лик на Красимир Каракачанов, смешният Божидар Димитров или фарсовият министър Петър Стоянович ще потърсят лек за своята умствена неуравновесеност, но знам, че и този път за нерационалното отношение, известно в медицината като ignava ratio (мързелив ум) е повлиял фактът на недоволство от самите себе си, от своето потекло, история, културен и цивилизационен бекграунд. Макар че им съчувствам и ми е жал за тяхната невъзможност да постигнат повече от това, което са, нито аз, нито който и да е на този свят не може да им помогне и да ги направи македонци. А вярвам, че толкова биха искали: този Асен Коломан да го заменят с цар Самуил, Гарванов със Сандански или някой образ от времето на фашистка България с тукашен борец от Народноосвободителната борба, участвал в антифашистката борба много по-рано от 9 септември 1944 г.

Колкото и това да ги прави нещастни, българите не са и не могат да бъдат македонци. И тук не може да се помогне, независимо колко някои тамошни кръгове ще фалшифицират, ще се опитват да крадат историята по груб начин, да поставят условия и да изнудват, да показват своята недобронамереност.

Затова, драги комшии, бъдете си това, което сте и откъдето сте, може би и там може да се намерят светли примери от историята“, завършва текстът.

Повод за материала е международната изложба „Идентичност и памет през 19 век“ в Белград, на която Гоце Делчев щеше да бъде обявен за македонски, не и за български национален герой, а за обяснителния текст под знамето на Крушевската република от 1903 г., който гласи „Крушевска революционна чета. Свобода или смърт”, щеше да бъде посочено, че е на македонски език. Последва остра реакция от българска страна, включително и от министъра на културата Петър Стоянович.