Добре че била Македония, та България да си има наука и култура!

Културните основи на България са създадени под влияние на македонската средновековна култура. В това иска да ни убеди текст на Александър Станковски, публикуван в македонския „Утрински весник“.

„Само в Македония и частично в България, чийто културен фундамент е създаден под влиянието на македонската средновековна култура, култът и значението на Свети Климент Охридски все още присъстват силно“, пише авторът, който обаче обяснява, че „може би политическите претенции към територията на Македония и македонския народ са засилили и институционализирали лика и делото на Свети Климент Охридски сред българите“.

„Тъй като няма друга личност от онова време, която с просветителските си габарити да конкурира личността на Свети Климент Охридски, е ясно защо българската наука и култура, които поставят корените си в Средновековието – по времето, когато е работил този всеславянски просветител, настояват за присъединяване на Светиклиментовата традиция в своя културен и държавен генезис“, продължава обяснението си авторът.

Той освен това изразява недоумение защо в Източната римска империя територията на древна Македония се е казвала България, а територията на Тракия или днешна България била наричана Македония.

Авторът се възмущава, че е крайно тенденциозно да се омаловажава и дискредитира значението на македонското културно влияние, което било аналогично на територията и правомощията на Охридската патриаршия /днес Охридска архиепископия – твърди авторът/ в онзи исторически период, когато географският й обхват достигал до Бари на Запад и до Киевската Рус на изток.

Никъде в текста в македонския вестник обаче не се казва, че Свети Климент Охридски  като един от учениците на Св. св. Кирил и Методий е изпратен от българския цар Борис I  през 886 г.  в областта Кутмичевица да основе втория главен книжовен център - Охридската книжовна школа, в държавата България освен Преславската книжовна школа.