Македонци зарязват Македония – мързелуват, мизеруват...

"Вече съм живял година и половина в чужбина. Сега искам отново да замина", казва Блажен Малески пред Дойче веле.

Младият политолог е на почти толкова години, на колкото е и неговата независима родина. Но Блажен иска да я напусне, за да си осигури по-добър живот.

Много македонци мислят като него. Само през 2014 година 20 000 души са напуснали страната. Това са преди всичко млади хора, които търсят начин да избягат от мизерията в Македония. Те не виждат никаква перспектива в тази страна, която 25 години след обявяването на независимост продължава да тъпче на едно място.

Държавният дълг възлиза на 49% от БВП, безработицата достига почти 25%, а 22 на сто от македонците живеят в бедност. От това развитие са засегнати повече от половината млади хора под 29 години, които на практика марзелуват.

При все това Македония дълго време минаваше за отличник по европейска интеграция - от 2005 година страната има статут на кандидат за присъединяване към ЕС.

Когато чашата на търпението преля

Но не е само кретащата икономика - корупцията е повсеместна, медийната свобода никаква я няма, спазването на човешките права се влошава постоянно. Дълго време управляващият елит не носеше никакви последици от това развитие. От началото на 2015 обаче настроенията в страната се промениха.

Опозицията публикува откъси от хиляди подслушани телефонни разговори между политици и бизнесмени. Записите разкриха огромните мащаби на злоупотребите с власт. Разкриха и механизмите, с които управляващата националконсервативна партия ВМРО-ДПМНЕ контролира институциите и медиите.

Чашата на търпението преля, когато президентът Иванов обяви амнистия за 56 политици и държавни служители. Страната бе залята от масови протести, а натискът от улицата, както и посредничеството на Запада и най-вече на Германия, в крайна сметка дадоха резултат. Амнистията беше отменена, а основните политически актьори седнаха на масата за преговори и сключиха споразумение за нови избори през декември.

Македонците не са на едно мнение по отношение на предстоящите избори. "Те са исторически шанс да кажем "не" на старата политика и да накажем лошите управници. Те са шанс да измием срама и да си възвърнем надеждата", казва бившият дипломат Никола Димитров пред Дойче Веле.

"Заради пропагандата, която се лееше от нашите зависими медии, години наред живяхме като в риалити-шоу. Бомбардираха ни с истории за предатели и чуждестранни шпиони и постоянно слушахме колко отговорно и предано работи правителството ни. Сега обаче тази приказка свърши", допълва Димитров.

По-малко оптимистичен е бившият македонски вътрешен и външен министър Любомир Фръкоски.

В интервю за Дойче Веле той казва, че Македония има голям проблем с демокрацията: "Затова не бива да отдаваме толкова голямо значение на изборите. Модерните диктатури, към които спада и македонският авторитарен популизъм, преодоляха проблема с изборите. Следователно има един-единствен изход: целият инструментариум трябва да бъде изтръгнат от ръцете на управляващите и да бъде поставен под международен мониторинг", казва Фръкоски. Прогнозата му за близкото бъдеще се базира на една проста формула: "В нашата политика важи следното правило: първо десет години диктатура, после десет години възстановяване от нея. Големият проект за следващите десет години ще бъде реинституционализирането на страната ни. Защото днес в Македония няма никакви институции. Те бяха присвоени от управляващите".

Балканският експерт Франц-Лотар Алтман твърди на свой ред, че Македония няма време за губене. Според него от голямо значение за страната са не само предстоящите избори, но и приключването на спора с Гърция за името, който блокира пътя за присъединяването на Македония към ЕС и НАТО. В същото време спорът с Атина и свързаната с него блокада на европейската интеграция се използват в Македония като оправдание за буксуващите реформи и за засилващата се изолация на страната, казва бившият дипломат Никола Димитров. "Ние трябва да отговорим на гръцката блокадна политика с внимателни и мъдри решения. Защото ако успеем да осъществим нужните реформи, ще спечелим другите държави на наша страна", посочва Димитров.

Не, малките стъпки вече не са достатъчни, казва на свой ред младият политолог Блажен Малески. И добавя: "За да тръгнем напред, трябва да се случи някаква тектонична промяна. А това означава, че старите политически елити трябва да освободят постовете си и да дадат път на младите. Защото в противен случай македонската младеж ще потърси бъдещето си другаде".