Султански сладости... Каква е тайната история на турския локум?

Османсанската империя започва да се разпада през 1908 г., но все още в Истанбул има достатъчно неща, които да напомнят за нейното съществуване. Най-малкото от тях, но вероятно най-вкусното, се намира на пешеходно разстояние от пристанището Еминьоню.

На една малка уличка зад Новата джамия в окръг Бахчекапъ се намира малък магазин, който съществува в продължение на два века. Магазин, който продава най-вкусното турско изкушение – локум.

"Хачи Бекир" е локумен дюкян със стара и доста тайнствена история. В момента семейният бизнес се движи от две момичета – петото поколение, през чиито ръце преминава локуменото изкушение.

Това е най-старата компания в страната и една от 100-те най-стари в света.

Да движиш подобен бизнес, който е градил авторитета си в продължение на два века, не е никак лесна задача, особено за две жени в Турция – страна, в която мъжете все още се смятат за господари.

В семейството на двете дами никога, обаче, не е имало предразсъдъци и жените винаги са били на почит.

"Хачи Бекир" отваря врати през 1777 г. Бизнесът е основан от пра-пра-прадядото на двете момичета. Хачи Бекир Ефенди е виновен за локума, който познаваме днес – малките желирани кубченца, които са едно от най-обичаните сладки изкушения не само в Турция, но и у нас.

Бекир Ефенди бил роден в малък град в северната част на Турция. Решава да се премести в днешен Истанбул – столицата и бизнес центърът на Османската империя и да отвори магазина си за локум, направен по специална рецепта.

Когато царевичното нишесте било създадено за пръв път в средата на 19 век бизнесменът променил оригиналната рецепта на локума и заменил брашното с него. Това направило сладкия десерт по-жилав и дъвчащ. Рецептата се пази в тайна и се предава от поколение на поколение, вътре в семейството.

Локумът на Бекир ставал все по-популярен. Хората говорели за десерта и предавали неговите неоспорими вкусови качества от уста на уста. Славата на локума стигнала и до ушите на султана. Бекир бил лично назначен от тогавашния владетел Махмуд II за главен сладкар на двореца – титла, която цялото семейство носело с чест до края на Османската империя.

Бизнесът бил започнат от мъж, но въпреки това през изминалия век начело на компанията стояли все жени.

През 1986 г. Челалиян е само на 25 години, когато поема семейния бизнес. Завършва бизнес магистратура в Университета в Цюрих, но въпреки дипломата си, подобен пост е огромна отговорност, с която млад и неопитен човек трудно би могъл да се справи.

Въпреки това, обаче, младото момиче имала добър модел на подражание – нейната прабаба Ресиде.

Под зоркото око на Ресиде "Хачи Бекир" се превърнал в бизнес, известен по цял свят. Локумените изкушения на магазинчето са хвалени от кулинарни критици от Ню Йорк до Париж. 

Синът на жената – Али Мухидин, бил лицето на компанията, а Ресиде негов равнопоставен бизнес партньор. Освен бизнес партньор, обаче, Ресиде била и майка на три деца на пълен работен ден. Стояла рамо до рамо със сина си и двамата движили семейният бизнес, който тогава бил в разцвета си.

По онова време, обаче, подобен ръководен пост не бил нещо присъщо за жена. Ресиде била една от първите, които движили международен бизнес и една от малкото, притежаващи паспорт за новооснованата Република Турция.

Ресиде се занимавала активно с благотворителност. Била наградена с медал от Асоциацията на червения полумесец в Турция, която постепенно се превърнала в Турския червен кръст – най-голямата хуманитарна организация в страната. Била истински авангардна жена, много напредничава времето си.

Днес "Хачи Бекир" има пет магазина в Истанбул, които доставят локум по цял свят. Тайната на успеха на семейния бизнес се крие в иновативния им подход. Стремят се да са в крак с тенденциите и да не се придържат само към традиционните вкусове.

Очаквано, най-продавани са локумите с вкус на роза и шамфъстък, но семейството не се притеснява да експериментира и магазинът предлага и локуми с вкус на мента, канела, портокал, лимон и дори шоколад.